— Ще заведа дело за нападение и опит за убийство срещу брат ти. Съдът неминуемо ще си спомни за убийствата с чук. Няма начин! Достатъчно е да сравнят моя белег със следите по главите на останалите. Той искаше да ме убие, опита се да ме убие! Можеш да повтаряш в съда колкото си искаш, че си видял как кучето ти го е ухапало, многоуважаеми господин Торнбърн! Ще видим на кого ще повярват, когато хвана главата си с две ръце и обляна в сълзи им кажа, че го ухапах, защото се борех за живота си. Стисках, докато не усетих кръвта му да шурти и той не се разквича като заклано прасе. Стивън е човекът, който се опита да ме убие, Брад. Защо не сложим край на този маскарад и не се разберем колко трябва да ми платиш, за да си държа устата затворена.
Той я наблюдаваше с отвращение.
— Добре, ще ти кажа и още нещо. По това време единият от предните ми зъби липсваше. Представи си до какви заключения ще стигне експертизата, когато сравнят следите по врата на брат ти със снимката на моите предни зъби. Дали ще успееш да ги излъжеш, че захапката е на твоето куче? Зная, че начинът, по който разговарям с теб, ти е неприятен. Защо не повикаш Стивън? Нека тримата да обсъдим колко трябва да получа, за да изчезна? Може би аз трябва да замина за Франция, а не ти? Така по-бързо ще забравя тази история.
— Би ли го направила?
— Разбира се! Искаше да знаеш защо съм дошла. Е, вече знаеш. — Брад бе толкова потресен, че Лорийн изпита съчувствие. Съжаляваше, че трябва да го унижава по този начин, но нямаше избор. Някъде дълбоко в душата си искаше той да я изхвърли, да бъде честен и принципен. Това най-много би му отивало. Този мъж все още я вълнуваше.
— Колко? — глухо попита той, без да я гледа.
Лорийн бавно изпусна дима.
— Милион — отвърна тя и подпря брадичката си с ръка. — Имаш достатъчно милиони и можеш да си го позволиш. В брой, използвани банкноти.
— Милион! — възклицанието бе нещо средно между смях и стон.
— Гарантирам, че ще изчезна, а с мен ще пропаднат всички обвинения и подозрения срещу Стивън. Изведнъж ще се окаже, че онзи приличал малко на брат ти, но не бил същият. Припознала съм се. Стивън няма даже да се разходи до съда.
— Съмнявам се, че и сега ще му се наложи.
— Искаш ли да се обзаложим? Ако сега не бъде осъден, аз ще наема частен обвинител. Ще мобилизирам на своя страна всички феминистки организации. Нямаш представа каква помия мога да излея във вестниците. Ти, скъпото ти братче и майка ти ще бъдете денонощно преследвани от папараци. От тази ситуация няма да се откупиш, Брад. Единственият ти шанс е да се откупиш от мен. Сега. Иди и говори със Стивън! Той тук ли е?
Брад тръгна със свити юмруци. Искаше да я хване за косата и да я изхвърли. Никога досега не бе изпитвал такава омраза към друго човешко същество, да не говорим за жена.
— О, виждам, че много те ядосах! Е, решавай сам. Мисля, че постъпвам честно. Какво е за теб един милион?
С два скока той се озова до нея и с всичка сила я зашлеви през лицето.
— Ако така ти олеква, можеш да продължиш. За всеки допълнителен удар цената ще скача с десет хиляди. Сега намери извратения си брат и го доведи тук. Да видим той какво — има да каже.
Брад излезе. Лорийн трепереше. Той наистина я удари много силно. Тя разтри челюстта си и се погледна в пудриерата. Бузата й гореше, но въпреки това изглеждаше по-добре от всякога.
Отгоре не се чуваха нито стъпки, нито говор. Тя влезе във всекидневната и наклони глава към малкото златно сърчице.
— Той е на горния етаж, а аз съм във всекидневната — полугласно каза.
В този момент се разнесоха стъпки и тя се облегна на пианото, преструвайки се, че разглежда снимките.
— Той е съгласен да ти даде един милион, но веднага не може. Ще ги получиш след два месеца.
Лорийн се облакъти на пианото.
— Абсурд! Искам го сега. Защо ти не ми платиш? Мангизи не ти липсват, нали?
— Аз нямам нищо общо с тази история. Няма да ти платя и цент.
— Така ли? Тогава ще ти се наложи да застанеш пред съда и да лъжеш, че кучето го е ухапало по врата. Майка ти под клетва ще лъже, че на седемнадесети април синчето й е било с нея. Ти си болен! Е, добре! Вървете по дяволите! Мога да изкарам достатъчно само ако продам показанията си на пресата.
Брад й препречи вратата.
— Той няма толкова пари в момента. Нито аз. Всичко е вложено в недвижими имоти и акции. Не мога да освободя подобна сума за ден или два.
— Не ти вярвам. Вие сте абсолютни мухльовци. Искам да говоря с брат ти. Стивън!
По стълбата се чуха стъпки. След секунди Стивън Янклоу застана пред нея.
— Здрасти! Не ме ли помниш, Стив? Искаше да ти духам за двайсет долара на публично място. Тръгнахме към паркинга на супермаркета. Виж го, Брад, той ме помни. Може би заради белега ми.