Раменете й се затресоха. Лорийн протегна ръка през масата и хвана нейната. Нала избухна в неудържим плач. Гримът се стичаше по лицето й на черни вади, червилото й беше размазано.
— Повиках Арт… Той каза, че трябва да го направим така, че да изглежда като едно от серийните убийства… Както той бил направил с Холи, така и аз трябвало да направя с Диди… После каза да се оправям сама, той не искал да има нищо общо с това. Отиде си… Когато нанесох първия удар с чука, тя изохка… Беше все още жива, като Холи… Молеше ме да не постъпвам с нея както направихме с малката… Удрях, докато най-после притихна… — Нала запали друга цигара и отпи от водата. — Не знаех какво да правя после… Тя беше толкова тежка, че не можех даже да я повдигна. Повиках Крейг. Той ми помогна да я пренеса в колата. Само това. Нищо друго не е правил.
Настъпи мълчание. Лорийн взе недопушената цигара от ръката й, смачка я в пепелника и стана.
— Къде отиваш?
— Вече могат да ти предявят обвиненията.
С разширени от ужас очи Нала проследи как Лорийн напусна стаята без дори да се обърне.
Минаваше полунощ. Ед Бикърстаф тържествуваше. И двамата подписаха показанията си и бяха отведени в килиите. Той подаде на Лорийн малък плик.
— Пет хиляди, в използвани банкноти. Ти беше много добра. Не вярвах, че ще успееш да я пречупиш.
— Нали няма да ви трябвам на процеса?
— Не, освен ако тя не пожелае ти да свидетелстваш. Но не мисля, че ще го направи…
— Ами Брад Торнбърн?
— Изглежда, единственото, за което можем да го обвиним, е, че е спал с проститутка! Все пак ще трябва да го разпитаме. Вече наредих да го извикат от Франция.
Бикърстаф я изпрати и пред вратата спря.
— Ако един ден имам нужда от тебе…
— Ще ти изпратя визитката си веднага щом регистрирам агенцията — усмихна се Лорийн.
— Искам да ти задам и още един въпрос. Ти демонстрира много приятелско отношение към Нала.
— Просто си вършех работата, Ед. Тя е измет, почти не ме уби.
— Няма ли да подадеш иск?
— Не — засмя се тя.
Роузи гледаше телевизия, когато Лорийн се върна.
— Леглото ти е приготвено. Аз ще спя на дивана.
— Ти си добра приятелка, Роузи! — усмихна се тя. Докато влизаше в банята, телефонът иззвъня. — Ако е за мен, кажи, че още не съм се върнала.
— Брад Торнбърн беше — извика Роузи, за да надвика шума от душа. — Каза, че утре сутринта ще се обади пак.
— Върнал ли се е вече?
— Тръгва насам. — Роузи открехна банята и провря глава. — Обажда се от аерогарата в Париж. Искаш ли да говориш с него утре?
Лорийн се загърна в кърпата и спря душа. Брад бе спал с Холи. В същото легло, където се беше любил и с нея, беше спал и с това седемнадесетгодишно дете. Брад, изглежда, винаги щеше да спи с онзи тип жени, които не му подхождаха. Искаше да го види, но се сети, че той вероятно иска да разбере от нея защо го викат в полицията.
— Ако отново се обади, кажи, че ме няма и не знаеш кога ще се прибера — намръщи се тя. — Няма смисъл да говорим.
— Както решиш. Искаш ли чаша чай?
— Да, благодаря.
Лорийн се зави с чаршафите и се отпусна. Утре щеше да отвори своята агенция, да поръча визитки и да купи компютър. Когато Роузи влезе с чая, тя вече спеше дълбоко. Не беше успяла да изпълни само едно от нещата, които бе планирала. То беше първото в плана й за следващия ден.
Роузи се надигна сънена от дивана.
— Моля? Повтори какво каза.
— Хайде, ставай. Трябва да тръгваме за събрание.
Брад Торнбърн огледа празния дом. Чаршафите, покриващи мебелите, и огледалата, бяха прашни. Той затръшна вратата след себе си и потегли към полицията.
Представиха го на Ед Бикърстаф. Разпитът беше просто една формалност. Той описа в подробности нощта, когато бе завел в дома си млада руса проститутка. Не можа да си спомни името й — толкова много други бе водил вкъщи, че беше безсмислено да се опитва. Бикърстаф записа приблизително часа, в който тя се е качила в колата му, колко време е била при него.
— Не забелязахте ли нещо особено? Нещо, което ви е направило впечатление?
Брад сви рамене. Не си спомняше почти нищо.
— Не забелязахте ли някакво бижу?
— Да, носеше голям пръстен. Помня го, защото приличаше на един от пръстените на майка ми. Малката веднага го свали от ръката си и го пусна в чантата си.