Въпреки горещината Роузи реши да сготви пилешка супа. Чувстваше се неспокойна и изяде почти цялата тенджера. Лорийн беше будна от доста време, но лежеше със затворени очи. Имаше главоболие.
— Супа — обяви Роузи и седна на леглото й, държейки купичка и голяма лъжица.
Лорийн се усмихна. Горещата вечер убиваше апетита й, но щом опита първата лъжица, разбра колко е гладна. Лакомо изяде супата и накрая обра остатъците с парче хляб.
— Щях да ти сипя още, но нали съм прасе, всичко изядох — призна си приятелката й.
— Преядох. Беше много вкусно… Защо не спиш с мен, онзи диван е малък за тебе.
— Благодаря за комплимента — засмя се Роузи. — Мислех да сложа възглавниците на пода. Щях да те изхвърля, но Джейк предупреди, че не трябва да се движиш. Никакво въртене на главата наляво-надясно! Мисля, че ще изтърпя една нощ на дивана.
Докато слушаше тежките й стъпки из апартамента, Лорийн държеше ръката си върху скритите в гащите банкноти. Действаха й успокояващо. С триста долара можеше веднага да се махне оттук. Подът се затресе и Роузи влезе, този път с чаша течен шоколад. Остави напитката на масичката и взе да оправя одеялото. Сърцето на Лорийн се сви. Грижовността на приятелката й й напомни детството.
— Роузи… тук ли си?
— Да, нося се като цепелин из стаята. Не забравяй да си вземеш хапчетата.
Лорийн се изправи на лакът с изкривено от болка лице.
— Искаш ли аспирин? — Тя донесе две хапчета и поднесе чашата към устата на Лорийн. — Ако ти потрябвам, извикай ме.
— Роузи, аз… — тя се изчерви — наистина искам да променя живота си. Щом трябва, ще идвам редовно на тези събрания.
— Надявам се. — „Лека нощ, да спиш в кош“ и утре се връщаш на дивана.
Лорийн се засмя и се пъхна под одеялото. Изведнъж й хрумна, че не се е смяла от години. Това я отпусна. Вече четвърти месец не беше вкусвала алкохол. Можеше ли, искаше ли да се откаже окончателно от пиенето? Парите сякаш натежаха върху корема й. Мушна банкнотите под възглавницата и миг преди да се унесе, си спомни, че снимката в шофьорската книжка нямаше нищо общо с ексхибициониста. Колата по всяка вероятност е била открадната, а портмонето беше на действителния й собственик. Да държиш чук в жабката? Хм, удобно измислено. Положението, в което натискаше главата й, полусвалената седалка подсказваха, че го е правил и друг път. Джейк бе казал, че е извадила невероятен късмет. Ако ударът бе попаднал два сантиметра по-нагоре, щял направо да разтвори черепа й. Ако не беше го ухапала за врата, сега щеше да бъде мъртва. Дълбоката рана го бе белязала. Дали да не се обади в полицията като анонимно лице и да опише случая? Тя се прозя и реши първо да се наспи добре.
Роузи нареди на пода възглавниците от дивана, намали звука на телевизора и се разположи удобно. Искаше й се да погледа някоя забавна програма. Новините не я интересуваха. Тази вечер например показаха няколко пъти снимката на някой си Норман Хейстингс, чийто труп бе намерен в багажника на тъмносиния му седан. Експертизата установила, че е умрял от удари с чук, а портфейлът му бил откраднат. Говорителят помоли всички, които могат да съобщят някакви подробности по случая, да се обадят в полицията. На екрана блесна телефонен номер. Тя изключи телевизора и въздъхна. Утре я чакаше труден ден. Трябваше да признае пред събранието, че е „прегрешила“. Започна да изброява наум дванайсетте правила на дружеството. Никога не можеше да запомни повече от седем. И тази нощ стигна едва до третото: „Единственото изискване за членство в дружеството е желанието да се откажеш от алкохола.“
Глава 2
Новината за откритото в багажника тяло на Норман Хейстингс бе повторена в сутрешния телевизионен бюлетин, придружена този път с данните на тъмносиния седан. Повториха и апела на полицията към всички граждани, които могат да съобщят информация за случая. Разследването бе възложено на капитан Уилям (Бил) Руни от отдела за убийства на полицията в Пасадена.
Веднага след новините в отдела позвъни някой си Дон Самърс. Той мислеше, макар да не беше съвсем сигурен, че предишния следобед е видял същия седан в паркинга на един супермаркет. Руни не го разпита, защото не беше уверен в стойността на показанията му. Свидетелят не беше сигурен дали е видял точно тази кола, не беше записал регистрационния й номер, нито беше видял шофьора, а само някаква руса жена, която пътувала с него. Данните от аутопсията показваха, че по времето, когато семейство Самърс са видели автомобила, Норман Хейстингс вече е бил мъртъв. Знаеше се, че същия ден жертвата е изтеглила неколкостотин долара от банковата си сметка. Капитанът предположи, че вероятната цел на убийството е грабеж, тъй като в момента липсваха основания за друга хипотеза. Хейстингс се ползваше с добро име сред колегите си, нямаше врагове и съперници, а бракът му беше щастлив. Едва когато получи пълния протокол от аутопсията и съдебномедицинската експертиза, капитанът промени подхода си по случая. Въпреки че вътрешността на колата бе измита и полицаите не откриха никакви отпечатъци, даже тези на жертвата, съдебните медици бяха открили две петна от кръв — едното на мястото на шофьора, а другото в жабката. Но имаше още едно обстоятелство, което накара Руни веднага да извика Самърс на разпит — под седалката на шофьора бе намерена разкъсана женска обувка. Оказа се, че тя не е на госпожа Хейстингс.