Бийн хвърли поглед на записа.
— Не е посочила и номера на колата — забеляза той.
— Според мен госпожа Самърс е права, че жената е била проститутка и затова не може да каже колко висок е бил шофьорът — поде Руни, докато се настаняваше в скъпия кожен стол зад бюрото си. — Вероятно той изобщо не е излизал от колата, а просто я е взел от улицата.
— Освен ако и семейство Самърс, и свидетелката не описват друг човек. В града има и други сини седани.
— Може би — Руни се облакъти на бюрото, — но чукът, чукът е доказателството. Ако си чел съдебномедицинската експертиза, сигурно си обърнал внимание на оръжието, с което е убит Хейстингс: „Тъп предмет, подобен на чук, широк пет сантиметра в диаметър, с дупка за вадене на гвоздеи, дълга три сантиметра.“ — Той прехвърли бумагите и извади снимките с трупа на убития. По тила, скулите и брадата ясно личаха следите от ударите. — Ако трябва да се вярва на анонимната свидетелка, ние търсим убиец с голяма рана от ухапване на врата. Е, при това положение не би трябвало да ни отнеме много време. Първо трябва да проследим всички познати на Хейстингс. Който не е хапан, отпада от списъка.
Лейтенант Бийн сбърчи вежди. Не разбираше дали шефът му се шегува, или говори сериозно.
— Какво чакаш, действай! — извика Руни.
— За Бога, не викай. Помислих, че се шегуваш.
— Майка му стара! Това обаждане е важно! Хайде, тръгвай! Между другото, обувката под седалката вероятно е на проститутката. Семейство Самърс казаха, че била с една обувка, но не бяха много сигурни.
— Ще я взема със себе си. Ще накарам всички жени в царството да я пробват. Кой знае, може и да открия собственичката.
Бийн се шегуваше, но на Руни, изглежда, никак не му беше до смях. Той отвори папката и продължи да работи по случая. Нещо в описанието го смущаваше. Бе пристигнало съвсем навреме. Дали не беше кьорфишек? Свидетелката обаче споменаваше за чук в жабката. При огледа на колата бяха открили следи от кръв точно там. Пълно съвпадение. Той предположи, че тази свидетелка е може би жената, която семейство Самърс са видели в колата. Госпожа Самърс бе права. Жената по всяка вероятност бе проститутка.
Лорийн умираше от главоболие. При всяко ставане от леглото й се завиваше свят, при всяко движение й се повръщаше. Благодарение на антибиотиците болката в очите започна да отшумява. Тя се възползва от отсъствието на Роузи, която отиде да купи лед от гастронома, и се обади в полицията. Говори кратко, за да не проследят номера на телефона.
Торбичката с лед, която държеше на главата си, поуспокои болките, но за събрание не искаше и да мисли. Бе доволна, че може да остане сама. Цялото тяло я болеше, но острите болки в очите бяха просто непоносими. Дори не й се пиеше. Искаше само едно — да не я боли.
Остана на легло около седмица. Беше толкова изтощена, че не можеше да отиде до тоалетната без помощта на Роузи. Всеки шум отекваше болезнено в главата й, дори радиото и телевизорът я дразнеха. Хранеше се добре, за радост на Роузи, която най-после се чувстваше нужна някому.
Изминаха две седмици. Джейк така и не се свърза със своя приятел, който можеше да даде работа на Лорийн. Той също се привърза към нея заради чувството й за хумор и стоицизма, с който понасяше страданията си. Предупреди Роузи, че ако състоянието на ранената не се подобри, ще трябва да я приемат в болницата.
На третата седмица главоболието започна да отшумява и тя успя дори да се изкъпе. Джейк извади конците от раната, но коафьорското му изпълнение даде печални резултати. На тила косата бе остригана почти нула номер, а отпред висеше на дълги кичури. Всички се смяха, когато Лорийн ги върза с панделки, за да не й падат в очите.
Доларите бяха скрити под дюшека. Понякога изпитваше угризения от това, че Роузи плаща всичко, но не знаеше как да й предложи пари, след като вече я беше убедила, че няма пукнат грош, а не можеше да измисли правдоподобно обяснение. Слава Богу, Джейк не спомена нито веднъж за тях.
Най-после измисли как да заговори за разходите. Когато една вечер Роузи се върна от работа, Лорийн й даде петдесет долара.
— Можеш да се гордееш с мен. Днес ходих у приятелката, за която ти споменах, и продадох всичките си вещи на една заложна къща. Тези пари са твои.
Роузи изобщо не се запита как тя е напуснала дома й, но реши да уреди въпроса със спането. Увери я, че не иска да я гони, но има нужда да си отспи в собственото си легло. Същия ден Лорийн се върна на дивана.