Накрая Роузи помоли Джейк да обясни на Лорийн, че трябва да напусне.
— Мислех, че я харесваш — учуди се той.
— Вярно е, но тя просто ми тежи. Не говоря само за парите. Тя използва цялата топла вода, използва вещите ми. От известно време даже не казва едно „благодаря“. По цял ден стои пред огледалото и се гласи. Понякога даже има претенции за котката ми. Трябва да се махне, защото ми лази по нервите.
Един ден той се появи, докато Роузи беше на работа. Лорийн четеше до прозореца. Тя го поздрави и отново се зачете.
— Трябва да поговорим — започна мъжът. Лорийн дори не го погледна. Той седна на дивана и кръстоса късите си крака. Разбирам, че се страхуваш да напуснеш това жилище. Тук се чувстваш на сигурно място, връщаш се към нормалния живот. Но това е домът на Роузи, а тя няма пари да издържа себе си, камо ли още един човек.
— Добре, ще се махна. — Тя рязко затвори книгата.
— Не е нужно да се махаш, но трябва да си намериш работа, да даваш пари за поддържането на домакинството, да помагаш в домашната работа. Когато стъпиш на крака, ще можеш да помислиш и за самостоятелна квартира.
— Не зная… — Погледна лакираните си нокти и се обърна към Джейк. Светлите й очи бяха широко отворени, безизразни, непроницаеми. — Отдавна не съм работила сред нормални хора. Джейк. Може би вече не съм способна да нося отговорност. Живея ден за ден. Въпреки това разбирам проблема и ще напусна.
— Къде смяташ да отидеш?
— Не зная — сви рамене. — Какво те засяга?
— Засяга ме, и то много, особено след стоматологичните инвестиции, които вложих в тебе. Не искам да напуснеш, само за да се върнеш в тинята. Защото, ако излезеш оттук без предварително избрана цел, скоро пак ще обикаляш бардаците.
— Бардаците… — Тя прокара пръсти по белега на тила си. — Там, където се запознахме? Шегувам се, Джейк, не се засягай. Уморена съм. Ако нямаш нищо против, бих искала да си ходиш…
— Ще сваря кафе. — Той стана и тръгна към кухнята. Виждаше, че иска да я остави сама, но още не беше казал всичко. — Ще си тръгна, но нека първо да поговорим. Както казах, трябва да си избереш цел. — Лорийн хвана книгата, но той я грабна от ръката й. — Номера можеш да пробутваш на Роузи. Тя е отчаяна, слаба и има нужда от близък човек, за да не мисли за собствените си проблеми. Сега обаче ще трябва да смениш курса, разбра ли?
— Ти си смени курса, Джейк! Щом си толкова загрижен за нея, защо не вземеш да я изчукаш поне веднъж? Не виждаш ли, че това й е проблемът. Не е лягала с мъж от пет години.
Прииска му се да я зашлеви, но се сдържа.
— Тебе май неотдавна те чукаха, помниш ли? — попита, без да отмества поглед от бледосините й очи.
— Достатъчно, за да ми стигне за цял живот.
— В това поне съм сигурен. Има достатъчно пияници, които ходят по курви срещу едно питие.
Лорийн го напсува.
— Нуждаеш се от Роузи, от нейния дом, защото тя е всичко, което имаш. — Джейк сграбчи кокалестата й китка. — Но ти я използваш. Аз искам само да помогна. Ти вече започваш да мислиш за себе си, а това е добър признак.
— Така ли?
— Да. Изглеждаш десет пъти по-добре от времето, когато дойде. Но трябва да помислиш и за бъдещето си.
Тя не показваше и най-малкия признак, че разбира нещо, но все пак изпи кафето си и го слушаше с поглед, закован в стената. Той остави лист с няколко телефона, където можеха да й предложат работа, и си тръгна, потиснат и разочарован. Лорийн даже не му благодари за пакета цигари, който й остави.
Когато приятелката й се върна, апартаментът беше изчистен, леглото й беше оправено, банята светеше и дори котката беше нахранена. Роузи измънка една благодарност под носа си и сложи на масата пазарската чанта. Беше купила пържени картофи, печено пиле и няколко коли. После се зае с вечерята, докато Лорийн продължаваше да гледа телевизия и отговаряше със свиване на рамене на всеки неин въпрос. Вечеряха в мълчание. Лорийн оглозгваше всеки кокал, накрая почисти чинията с парче хляб. Роузи се премести пред телевизора, докато тя вдигне масата и измие чиниите.
— Джейк беше тук — подхвърли, след като оправи кухнята.
— Зная.
— Утре ще започна да си търся работа. Ще плащам част от наема.
— Чудесно — кимна Роузи. — Идваш ли на събранието тази вечер?
— Добре — с колебание отвърна тя.
Както и преди, Лорийн седна на последния ред и извади списъка с обявите, без да обръща внимание на това, което говореха. По едно време усети, че се облива в пот, и излезе в коридора. Изпи около литър преди усещането за пясък в устата й да изчезне. Чешмата се намираше до голямо табло за обяви и тя записа един магазин за дрехи втора употреба.
Роузи надникна през вратата обезпокоена от отсъствието й, но щом я видя да си записва обяви, въздъхна с облекчение.