— Тук ли живеете?
— Да.
— Как се казвате?
— Лора Брадли. Всъщност тук съм на гости, този апартамент не е мой.
— Чий е?
Лорийн каза името на Роузи. Описа я като жена наближаваща четиридесетте, с тъмна коса.
— Дебела ли е?
— Не, защо? — полуусмихната отвърна. — Да не се е случило нещо лошо с нея?
— Тук ли бяхте вечерта на седемнайсети миналия месец? Лорийн кимна.
— Идвал ли е някой друг по това време? Някой, дошъл дотук с такси?
— Не. Сега си спомням…
Полицаят стана и отвори вратата на банята.
— Само двете ли живеете тук? Никой друг? Един нисък мъж с тъмна коса?
— Жилището е прекалено малко — засмя се тя. — Защо питате?
Снимката беше много по-голяма от онази в портфейла, но Лорийн веднага позна собственика на колата. Собственика на портфейла.
— Познавате ли този мъж?
— Не, за съжаление. Какво е направил?
— Бил е убит, госпожо. Не четете ли вестници?
Тя се постара да изглежда умерено шокирана и стана. — Може да е живял тук, преди аз да дойда. Ще попитам приятелката си.
— Благодаря. — Полицаят прибра снимката в джоба си. — В интерес на истината ние се интересуваме само от жената. Шофьорът на таксито си спомня, че я оставил в този квартал.
— Той се усмихна. — Но вие не отговаряте на описанието й. Очевидно сме попаднали в друго жилище. Благодаря ви за съдействието.
— И жената ли е била убита? — попита невинно, докато го изпращаше.
— Не. Предполагаме, че е познавала мъжа, който е шофирал колата на убития. Имаме двама свидетели.
— И те са видели, че тази жена идва насам?
— Не. Видели са я на паркинга на местния супермаркет. Освен това разбрахме, че е дошла дотук с такси. Разпитваме всички, които живеят на тази улица. Сигурно е била забелязана, защото е била цялата в кръв.
— Ще попитам Роузи, като се върне, дали не е видяла нещо — отвори външната врата. — Бихте ли ми оставили телефон, на който да позвъня?
Полицаят я посъветва да позвъни в местното полицейско управление или на шерифа, които щели да предадат информацията в отдела за убийства. Лорийн затвори вратата и се облегна. Сърцето й биеше до пръсване. Укоряваше се за проявената глупост. В края на краищата не беше замесена в никакво убийство. Единственото, което беше направила, бе да съобщи в полицията описанието на мъжа в колата. Нямаше от какво да се страхува, с изключение на това, че беше прибрала портфейла. Слава Богу, беше го изхвърлила веднага след това, а парите бяха почти изхарчени. Банкнотите не бяха нови и едва ли можеха да бъдат проследени. Защо трябваше да се тревожи, след като полицаите дори не можаха да я познаят. Тя облиза коронките на предните си зъби. Бе изминала дълъг път за кратко време. Беше се променила не само физически, а и психически. Поздрави се за умението, с което бе заблудила полицая, дори се учуди, че толкова късно са открили шофьора на таксито. Ако случаят бе възложен на нея, таксито щеше да бъде първата следа, с която би започнала разследването.
Доволна от себе си, тя излезе и с бързи крачки тръгна към спирката. Нищо у нея не напомняше жената, която полицията издирваше. Косата й беше подстригана по момчешки. Изглеждаше елегантна, въпреки че обувките малко й стискаха и нямаше дамска чанта. Чувстваше се по-уверена от когато и да било през последните години. Хвърли поглед към витрината на супермаркета и загледана в собственото си отражение, за първи път не забеляза бутилките, наредени във формата на пирамида. Отиваше си още един ден от нейното прераждане.
Глава 3
Капитан Руни прегледа докладите на дежурните. Както и очакваше, не съдържаха нищо интересно за следствието. Шофьорът на таксито очевидно не бе запомнил адреса на окървавената жена с едната обувка. Бе изчезнала. Дали не беше вече мъртва? Той отново извика семейство Самърс и им даде описанието на убиеца, получено от анонимната свидетелка. И двамата бяха единодушни, че убиецът е изглеждал приблизително по същия начин, но не бяха сигурни. Показа им и снимка на Норман Хейстингс. Бяха сигурни, че не той е шофирал седана в онази вечер.
Руни обмисли и втори вариант. Ами ако жената е съучастник в убийството? Двамата са убили Хейстингс и след това са се сдърпали на паркинга. След това тя се обажда в полицията, за да опише своя съучастник, съпруг или любовник… В случай, че е съучастник обаче, тя би посочила точно колко е висок, би могла да съобщи и името му, въпреки че с това би насочила полицията и към себе си. Той заключи, че жената не е свързана с убийството. Не е знаела нито името на убиеца, нито колко е висок, защото, както вече беше предположил, е проститутка, която той е взел от улицата.