— Просто влезе и попита за работа. Мислех, че я изпращат от онази агенция. Оказа се, че търси работа при „Селърс Сейлс“.
— Та те от месеци не работят! — Нала изучаваше внимателно маникюра си.
— Не я ли харесвате?
— Изглежда ми някак странна — сви рамене Диди.
— Не е ли време вече да си тръгвате? — Арт искаше сам да разположи платната.
— Добре стана. — Диди огледа помещението, докато Нала събираше вещите в сака. — Утре ще донеса още няколко джунджурии за украса.
— Ще ви чакам! — той ги целуна, просълзен от благодарност.
— Тази нощ ще работите ли?
— Разбира се — отвърнаха двете в хор.
Остана още няколко минути на прага, загледан в отдалечаващите се фигури. Хванати под ръка, с високите си обувки и тесни поли, те наистина приличаха на две разхождащи се дами и само широките им рамене издаваха техния пол.
— Трябваше да му кажеш всичко — започна Нала.
— Защо ти не му каза? — възрази Диди. — Трябва да се разберем с нея. Той ще побеснее, ако разбере.
След като заключи вратата, Арт извади от джоба си малко бял прах и смръкна дълбоко. Щеше да му стигне за тази нощ. Беше отказал кокаина преди години, но тази вечер имаше нужда от нещо освежаващо. Избърса сълзите, напиращи от паренето в ноздрите, и се облегна на стената. След като нареди картините по стените, седна в средата на своята малка бяла галерия и взе да ги оглежда една по една, докато изчакваше ефекта на кокаина. Бяха ужасни и той го знаеше.
Нала взе душ, надяна лачената си минипола и седна пред тоалетката. Гърдите й съблазнително напираха от деколтето на черното боди.
— Готова ли си, скъпа? — Диди размаха ключовете на колата.
— Хайде, излизай! Трябва да заемеш място, докато се преобличам.
— Е, започва още една нощ. Ще те чакам долу. — Като по-голямата красавица от двете Нала винаги първа заставаше на ъгъла. Тя загреба крем от кутийката и започна да го нанася на лицето си с потупващи движения. Как мразеше ръцете си! Дори и с изкуствени маникюри изглеждаха големи и мъжки. — Знаеш ли, постоянно се сещам за оная, Лорийн. Според тебе тя проститутка ли е?
— Защо не я попиташ? Нали утре пак ще я видим? Изглеждаш страхотно! Хайде, излизай, иначе няма да се приготвя още един час.
Половин час по-късно Нала вече обхождаше своя участък от тротоара, поклащайки бедра и надничайки в преминаващите коли. Шофьорите познаваха и двете. Тази част от квартала бе запазен периметър на травеститите. И двете имаха постоянни клиенти, а и редовно си плащаха.
Къртис не се считаше за сводник, а по-скоро за охранител. Винаги обаче знаеше точния брой на клиентите и събираше своя дял от приходите. В интерес на истината Нала и Диди никога не се пазаряха. Нямаше смисъл. Освен това той винаги ги предупреждаваше за приближаването на патрулната кола.
Тони де Савой, с прякор Къртис, защото се подстригваше като Тони Къртис, се приближи лъчезарно усмихнат. Целуна любимката си Холи и се обърна към Нала.
— Как си?
— Тази вечер е доста спокойно — сви рамене тя. — Тони, познаваш ли една Лорийн… как беше. Пейдж? Висока блондинка, с белези по лицето?
— Не е от моите. Защо?
— Срещнах я тази вечер. Не мога да си спомня откъде я познавам.
Холи внимателно постави парче дъвка в малката си уста и хвърли станиола.
— Пусни го в кошчето, повлекано — напомни й Тони. Холи се нацупи, но все пак се наведе, вдигна топчето и демонстративно го метна към кошчето за боклук. — Хайде, разклати стегнатото си дупе! — подкани я той и отново се обърна към Нала: — Лорийн, казваш. Не е ли една такава хубавичка, с готино телце?
Ухилена до ушите, Холи се закълчи напред — назад по тротоара, изпъчила напред гърдите си. Нала забеляза как една от колите намали скоростта и се приближи.
— Чао — извика тя на Къртис, който в този момент приглаждаше косата си с гребенче. — Току-що изпусна един клиент. Никой не може да подмине нашата сладка Холи.
Нала пресече улицата към спрелия автомобил.
— Ще бъда в Бар Кю — извика той след нея.
Тя проследи с поглед как той продължи да обхожда участъка, като спираше и разменяше по няколко думи с всяка от своите труженички, после забърза след Холи.
— Не се бутай, Нала. Този е мой. Трябва му истинска жена. Чао, бейби — изсмя се Холи и влезе в колата.
Лорийн седна в спалнята и въодушевено за разказва на Роузи за срещата си с Арт Матюз, после й подаде десет долара за наема.
— Ще отидеш ли на откриването? — троснато попита тя. Лорийн посочи замърсената си блуза.
— Той поиска телефона ми, в случай че се появи още работа. Сигурно ще отида.
— Веднага сваляй обеците ми и следващия път питай дали може, преди да ги вземеш! — Роузи блъсна ядосано възглавницата. — За твое сведение това са истински перли. Единственият подарък от мъжа ми.