Нала изруга. Искаше й се да я зашлеви, но се овладя, грабна ключовете и затръшна вратата след себе си. Диди рухна върху възглавниците и се преви на две. Понякога Нала наистина я вбесяваше. Нямаше ли чувства? Обзе я самосъжаление, но се сети за скрития под възглавницата пръстен с топаз, измъкна го и го надяна на пръста си. Това я ободри. Слава Богу, че успя да запази поне него.
Първите лъчи на изгряващото слънце багреха в тъмнооранжево лъскавия бежов линкълн. Приближаващата патрулна кола рязко спря, вероятно за да провери защо лимузината е оставена в забранена за паркиране зона. Едното от ченгетата слезе, записа регистрационния номер и тръгна обратно към полицейската кола, но подаващото се от багажника парче розов плат привлече погледа му.
Полицаите се обадиха в участъка и въпреки че лимузината не беше записана за издирване, решиха да направят оглед. Вратите бяха отключени и докато единият надничаше в купето, другият отвори багажника.
Тя лежеше свита на една страна, със смазано на пихтия лице и разбит в основата череп. Едва ли някой би я разпознал, ако не беше тънката гривна на глезена й. На нея с позлатени букви бе изписана дума, която ги накара да предположат, че се е казвала Холи.
Глава 4
Лорийн се събуди и реши да изчисти жилището преди Роузи да е станала. Сгъна чаршафите и сложи в сака дрехите, които трябваше да отнесе в пералнята. Докато приготвяше кафето, започна да изброява наум какво да купи от супермаркета.
По някое време Роузи се надигна от леглото, огледа се и пусна в ход обичайното си сутрешно настроение. Ранната домакинска активност на приятелката й можеше само да го засили.
— Имаш ли нещо за пране? — попита Лорийн, докато чистеше с прахосмукачката.
— Исусе! Откъде да зная по това време на деня? Може ли да спреш това бръмчило поне докато закусвам?
Последва тръшване на врата. Без да чака по-конкретен отговор, Лорийн взе сака с бельото и излезе.
Тръгна направо към супермаркета, същия, на чийто паркинг убиецът я нападна, но тя не се замисли много над този факт. Всичко, което бе извън нейното настояще, вече не я засягаше, а и паркингът беше от другата страна на сградата.
За първи път от години насам влизаше в магазин. Обходи няколко пъти дългите редици с продукти, но не избра нищо. Гласът на радиоточката, рекламиращ „покупката на деня“, се сливаше с тракането на касовите апарати, подвикванията на продавачките, пищенето на баркодовите апарати. Стори й се, че тя единствена в магазина чува този хаотичен шум. Останалите клиенти сновяха между гондолите, сякаш се състезаваха кой пръв ще стигне от точка А до точка Б.
Замаяна от този отдавна забравен свят, най-после избра пакет домати и ги постави на теглилката. Найлоновата торбичка бе залепнала. Помъчи се да я разтвори, но зад нея се събра опашка и тя безпомощно я подаде на магазинерката.
— Извинете, бихте ли ми показали как се отваря това? Продавачката дори не вдигна поглед от етикетите, които лепеше с нещо подобно на пистолет. Докато я наблюдаваше, Лорийн най-после разбра откъде идват тракащите звуци наоколо. Тя изчака стрелбата да спре и повтори въпроса си:
— Как се разтваря това нещо?
Без да каже и дума, жената пусна пистолета в джоба си, наплюнчи пръсти и разтри единия край на полиетилена. После го тръсна два пъти и й го подаде обратно.
— Много хигиенично! Благодаря! — Лорийн понечи да тръгне, когато забеляза, че докато се е занимавала с торбичката, някой бе отмъкнал пакета с домати.
Тя купи салата, кисело мляко, плодове, хляб, овесени ядки и фъстъци. Тъкмо оглеждаше пакет череши, когато треската отново я сграбчи. Лорийн се изпъна, за да прогони призрака, и тръгна към хладилния сектор. Цялата трепереше, ръцете й лепнеха от студена пот. Отвори широко вратата на фризера за сладолед, за да се разхлади, и облакът от снежна мъгла я пренесе в деня, когато за първи път отвори хладилник с мъртвец. Заданието се състоеше в сваляне на отпечатъци от труп. Без да издава отвращението и страха си, тя стисна картончето с мастилото и повдигна вкочанената ръка.
— Свали отпечатъците, Пейдж! После ги остави в досието! Жената беше цветнокожа, на около петдесет години. Лорийн не посмя да погледне лицето и се съсредоточи върху свалянето на отпечатъците. Успя с усилие да разтвори единия пръст, но щом го пусна, той отново се сви. Не забелязваше, че целият екип наблюдава с насмешка борбата й с вкочанените пръсти. Най-после успя да обърне нагоре дланта на мъртвата и да я опъне, но когато се помъчи да нанесе мастилото върху пръстите, се оказа, че ролката е залепнала в ръката й. Чу се мъжки кикот. Само един от по-възрастните полицаи прояви съчувствие и пристъпи към нея. Той рязко удари мъртвата ръка в лакътя и сгърченият юмрук се отпусна. След заданието останалите го притиснаха до стената за оказване помощ на новобранец. Тогава Лорийн се засмя пресилено, за да покаже, че приема всичко на шега, но след този случай няколко пъти й се присъни, че същата мъртва ръка посяга да я хване.