По-късно същия следобед той получи първото потвърждение на тази хипотеза. Кръвната група от петната в колата на Хейстингс съвпадаше с пробите от кръв, взети под ноктите на Мария Валез. Вероятно се бе съпротивлявала, подобно на жената от колата на Хейстингс. Резултатите от аутопсията потвърждаваха, че е одрала с нокти своя убиец. Никоя от следващите жертви не бе оказала съпротива. Бяха умъртвени мигновено от удара в тила.
Руни извика за трети път семейство Самърс. Тайно се надяваше, че трупът от хотел „Рай“ и жената от тъмносиния седан ще се окажат различни. В такъв случай можеше да се предположи, че на паркинга е имало неуспешен опит за убийство с чук, вероятно на същия убиец, и че Пепеляшка е жива. Това би облекчило следствието с показанията на основен свидетел и, кой знае, може би съучастник на убийствата.
Семейство Самърс и този път проявиха готовност да съдействат на полицията. Никога не бяха попадали в морга, нямаха и представа от следствие, камо ли от разследване на убийство. Руни предложи двамата да огледат трупа едновременно и ги придружи до залата за наблюдения.
— Тя е зад завесата. Ако искате да я огледате по-добре, можем да я обърнем наляво, надясно или по гръб. Не бързайте.
Той натисна копчето и завесата на прозореца се вдигна.
Мъртвата жена бе измита и сресана, а лицето й — майсторски реставрирано от хирурга. Лекият слой грим още повече подчертаваше мъртвешката му бледност. Очите й бяха затворени.
Госпожа Самърс тихо извика и пристъпи напред, докато съпругът й остана неподвижно взрян в картината зад стъклото. Руни не го изпускаше от очи. Той беше видял жената от непосредствена близост, бе разговарял с нея.
— Да — отсече госпожа Самърс.
— Не зная… — каза съпругът й.
— Тя е. Същата руса коса.
— Може би.
— Сигурна съм, че е тя — обърна се към Руни госпожа Самърс. Той кимна и погледна мъжа.
— Какво мислите? Искате ли да я обърнем наляво или надясно?
— Не е нужно. Мисля, че жена ми е права. Това е жената, която видях.
Капитанът зададе въпроса по друг начин. Попита го това ли е жената, на която се е опитал да помогне на паркинга.
— Да — отвърна господин Самърс.
Бийн го очакваше с последната информация за жертвата. Казваше се Хелън Мърфи, трийсет и девет годишна, проститутка и майка на три деца, всички настанени в детски дом. Тялото й бе намерено три седмици след съобщението за нейното изчезване.
Грешната идентификация на семейство Самърс остави Лорийн извън всяко подозрение, макар тя самата да нямаше и представа за това. Руни и неговият екип се заловиха да търсят връзка между Хелън Мърфи и Норман Хейстингс.
Капитанът обаче бе недоволен. Той отново прочете доклада и поиска да му представят резултатите от стоматологичната експертиза. Шофьорът, откарал жената до дома й, твърдеше, че единият от предните й зъби бил изваден. Оказа се, че Хелън Мърфи имала изкуствени зъби. Извикаха шофьора на таксито. Той не беше сигурен като семейство Самърс. „Прилича на нея — каза той, — и тя беше руса, висока и слаба.“ В крайна сметка реши, че тялото е на жената, която бе отвел до дома й. Руни трябваше да приеме, че жената от колата на Хейстингс и Хелън Мърфи са едно и също лице. Посещенията в дома на Роузи станаха безпредметни и тази линия на разследване бе затворена.
В пет часа свика екипа си на съвещание. Бе поканил и полицаи от други отдели.
— И така, това е Хелън Мърфи — започна той. — Проститутка, руса, на възраст трийсет и девет години. Тялото е намерено в багажника на катастрофирал автомобил близо до необитаемия хотел „Рай“ и е преседяло там не повече от два-три дни.
Полицаите внимателно разглеждаха фотографиите. Следваха Анджела Холоу, после Мария Валез и още три жени с неустановена самоличност. Накрая Руни показа фотографиите на Норман Хейстингс и направи пауза. Аудиторията тихо обсъждаше видяното, някои си водеха записки.