Докато заключваше автомобила, Руни зърна галерията на Арт.
— Господи, кога изникна това нещо? До вчера беше стара агенция за недвижими имоти.
Тръгна към входа, откъдето се виждаше оживената тълпа на гостите. Красив мъж с елегантен светлосив костюм плати на таксито, от което току-що бе слязъл, и също се насочи към входа в компанията на две загорели дами. Докато Руни влизаше в ресторанта, Арт посрещаше приятеля си Крейг Лайъл с възторжени възклицания.
Малко по-късно Лорийн, Роузи и Джейк паркираха зад колата на Руни. Джейк бе облечен в евтин костюм, с найлонова риза и вратовръзка на ярки цветя. Последва го Роузи, която беше с кожени сандали и подобна на шатра рокля, създаваща впечатление, че е още по-дебела. Няколко разноцветни гердана се люлееха на гърдите й и потракваха при всяка нейна стъпка. Лорийн бе отново в своята светлобежова пола и черна копринена блуза с надиплен на раменете шал. Тази вечер бе сложила високи обувки и изглеждаше още по-висока и слаба. Гримът й едва се забелязваше, а беше без бижута, защото Роузи бе отказала да даде обеците си. Арт се втурна към нея, отрупа я с комплименти и сърдечно посрещна „нейните двама приятели“.
Докато ги представяше един на друг, до тях застана келнер с поднос винени чаши. Лорийн понечи да вземе една, но Джейк високо попита за минерална вода и тя засрамено отдръпна ръката си. Тримата стояха на прага на претъпканата с посетители зала и неловко се оглеждаха.
— Искате ли да видите картините? — подкани ги Лорийн.
— Къде има картини? — приятелката й взе да оглежда стените.
В този момент зад гърба им изникна Нала.
— Сетих се къде сме се виждали — стисна тя лакътя на Лорийн. — На събранието!
Лорийн погледна чашата с вода и забеляза, че Нала пие същото. За да прекъсне неудобната пауза, попита за Диди и получи в отговор обстоен разказ за изкълчения й глезен.
— Колко жалко, че след всичката работа, която свърши тук не е могла да дойде. Картините продават ли се?
— Надявам се. Арт е разорен, впрочем като всички нас.
— Ела да се запознаеш с моите приятели — предложи Лорийн. Джейк се държа любезно, но Роузи я загледа с толкова неприкрит възторг, че се почувства неудобно. Нала обаче нямаше нищо против това. Вниманието на непознатата дебеланка я ласкаеше. Заразказва за галерията, колко работа свършили двете с Диди и колко чудесна била Лорийн.
— С кого работиш? — ни в клин, ни в ръкав се намеси Роузи.
— С всеки, който ме наеме, мила — засмя се Нала, навела глава на една страна.
Роузи не разбра какво означава това, но реши да не изяснява. Краката я боляха, чувстваше как капки пот се стичат по гърба й.
— Слушай, май сгрешихме, като дойдохме тука, а? — обърна се тя към Джейк. — Хайде да си тръгваме.
Тримата се насочиха към изхода, но пъргав както винаги, Арт ги настигна и дръпна Лорийн за ръката. Искал да я запознае със свои приятели. След около десет минути тя излезе на входа на галерията и махна с ръка на Роузи и Джейк:
— Тръгвайте, аз ще остана още малко. Трябва да помогна на Арт.
Джейк отвори вратата на колата и тъкмо влизаше, когато от съседното заведение излезе мъж с огромно шкембе, който разгорещено обясняваше нещо на своя млад колега. Докато ровеше в джобовете си за ключа на колата, дебелият случайно зърна Лорийн и спря по средата на изречението.
— Лорийн? — чу го да казва с изумление Джейк. Тя се обърна и несъзнателно отстъпи.
— Това е Лорийн, нали? — пристъпи към нея Руни. Джейк видя как тя настръхна и стисна юмруци.
— Лорийн! — отново повтори дебелият, сякаш виждаше привидение. Едва когато тя кимна с глава за поздрав, той я позна. — Това е Лорийн Пейдж — каза сякаш на себе си капитанът.
Проследи я с поглед, после кимна за поздрав към Джейк и Роузи.
— Какво означаваше всичко това? — Роузи се настани на мястото до шофьора, без да откъсва очи от Руни.
— Той е ченге — сви рамене Джейк. — И младият мъж с него — също. Този ресторант е известен като клуб на местната полиция. Името на дебелия е Бил Руни. Гадно копеле.
— Боже, никога не съм те чувала да говориш така.
— Има още маса неща, които не знаеш за мен. И за съквартирантката си също. Онзи тлъст никаквец ме е арестувал, а вероятно и нея. Лорийн очевидно не иска да се знае, че капитанът я познава. — Той измина няколко метра с колата и спря. — Дали да не се върна? Искам да проверя дали всичко е наред. Изглеждаше доста объркана.
Докато направи обратен завой, от галерията излязоха Лорийн и Нала и започнаха да махат на минаващите таксита.
— Знаеш ли нещо повече за нея? — обърна се той към Роузи и потегли. — Споменавала ли ти е, че някъде държи пари? Спомняш ли си онази нощ, когато се върна пребита и каза, че паднала върху остър камък? Тогава носеше със себе си доста пари.