— Преди да умре, тя се беше обадила по телефона и…
— Точно така. Това беше ръководната ни нишка. Доста подробно описание, но освен него не разполагаме с нищо друго.
— Ами раната от ухапване?
— Сигурно вече е заздравяла.
Майкъл Берило беше едър мъжага с вечно намръщено лице. Той се облегна на стола и мощният му гръден кош изпъна ризата до пръсване.
— Нищо ли не успяхте да измъкнете от познатите на тази Хелън Мърфи?
— Тц. Тази стара кранта се оказа толкова противна, че се чудихме какви ли смелчаци са се решавали да я чукат. Повечето от хората, които я познават, не знаеха почти нищо за нея. Освен това не се е задържала много-много на едно място. Не можем да открием и мъжа й. Той е шофьор на камион и постоянно пътува. Установихме, че има три деца, всичките настанени в дом за сираци.
— Ирландка ли е?
— Какво?
— Питам дали не е ирландка — прозя се шефът. — Мърфи е ирландска фамилия.
— Не. Фамилията е на мъжа й, а той самият е родом от Детройт. Разговаряхме с нейна бивша съквартирантка, но и тя не беше виждала съпруга й от шест-седем месеца. Във всеки случай изпратихме циркулярно писмо до всички участъци из страната и щом го засечем някъде, веднага ще го разпитаме.
Двамата потънаха в размисъл.
— Шест… — рече най-после Берило.
— Точно така. Даже седем, ако вземем предвид и Хейстингс. Разпитахме всичките му роднини и познати. Жена му е хубавица, има и две деца. Не открихме никакъв конфликт между него и останалите. Обикновен, почтен човек. Обичал от време на време да играе покер с неколцина приятели, ходел редовно на баскетболни мачове, в работата си бил считан за добър специалист.
— И никаква връзка с нито една от останалите жертви? — Берило стовари тежките си лакти на бюрото. — Не разбрахте ли дали от време на време не е ходел по курви?
— Дори и да го е правил, жена му и останалите не знаят нищо — поклати глава Руни.
Шефът нервно забарабани с пръсти по дебелото досие.
— Добре. Ще го разсекретим. Ще проверим дали останалите щати нямат нещо подобно из архивите. Работата е там, че за да продължа разследването, ще ми трябват още аргументи. Доста хора ни гледат и чакат да стъпим накриво. Налага се да обявим случая в пресата.
— Лайна и половина! Знаеш какъв цирк ще стане. Може и да ни уволнят. Само им подшушни, че пак се е появил някакъв сериен убиец, и гледай сеир.
— Досега случат беше изцяло твой, Бил, но ти нищо не успя да откриеш. Навън се разхожда извратен маниак, а ние се правим, че нищо не се е случило. Ще включим в екипа ти и психолог криминолог.
Руни подсмръкна отегчено.
— Имаш нужда от помощ, Бил — удари по бюрото Берило. — Ако ти и твоят екип не стигнете до някакъв резултат в най-скоро време, ще ти отнема случая. Впрочем ти си наясно с това, нали? Доведи този шибан съпруг на Мърфи. Засега той се явява като единствения възможен заподозрян, а тъкмо от такъв тип имаш остра нужда.
— Какво искаш да кажеш?
— Глух ли си? Трябва ми нещо повече от пиклив криминолог с неговите психологически портрети. Натискат ме отгоре. Последното хлапе може и да е било проститутка, но за обществото тя е непълнолетно миловидно момиче, а Норман Хейстингс е типичен пример за среден американски гражданин. Да не мислиш, че семейството му още дълго ще мълчи? Въпросът не опира само до няколко стари курви. Онази от участъка на Спаркс може и да чака, но Хейстингс не може. Синеокото седемнайсетгодишно ангелче, наречено Холи, също не може. Ясен ли съм?
Руни усети как издърпват чергата под краката му. Щом искаха психолог, добре. Щеше да включи един. Ако кажеха, че трябва да включи Клинт Истууд, щеше да го включи. Беше готов на всичко при мисълта, че могат да го уволнят няколко месеца преди пенсионирането му.
— Ясен сте, шефе.
— Добре, Бил. Всички гениални идеи, които ти дойдат наум отсега нататък, ще минават първо през мен. Ти пусна снежната топка по нанадолнището и сега вече не можем да я настигнем. Съжалявам!
Руни скочи и излезе.
За свое нещастие Бийн се оказа на работното си място.
— Размърдай си задника! — кресна му капитанът. — До довечера трябва да намериш психолог и да ми го доведеш. Не говори! След един час искам всички в заседателната зала. Мъжът на Хелън Мърфи трябва незабавно да бъде открит и доведен тук.
— Има още една — тихо се покашля Бийн.
— Какво?! — Руни стана тъмноморав.
— Казах, че има още една. Съобщението е на Брайън Джоунс, от Санта Моника. Оставих го на бюрото ти.
Капитанът грабна факса. „1992 година. Убита проститутка, намерена в багажника на кадилак, лицето и черепът — разбити. Вероятно оръжие — чук“. Той се тръшна в стола и грабна снимките. Мона Скинар беше грозна, с тънка като червей уста и изрусена проскубана коса. Очите й гледаха злобно и нагло, сякаш псуваха. За петнайсет години бе осъждана девет пъти за сводничество. Четири години бе лежала в затвора за хулиганство и присвояване на чужда собственост.