— Ние двете.
Роузи подсмръкна недоволно, но подаръкът отвлече вниманието й.
— О-хо! Но това е чист памук! Съвсем нова нощница! Тя посегна към двете кутии и отвори първата.
— Това пък какво е? Вярно, че понякога се вдетинявам, но все пак…
— Куклите са за дъщерите ми. — Взе кутията от ръцете й и затвори капака.
— Значи си говорила вече с тях?
Лорийн излезе без да отговори. Пред външната врата беше оставила цяла камара други покупки. Тя извика Роузи да й помогне и докато се мъчеха с шкафа, на стълбището се появи Джейк. Двете жени веднага го впрегнаха в работа. Задачата му беше да изчисти едната стая и да я подготви за боядисване. Със зле прикрито нежелание за подобен вид дейност той се извини и обеща да намине вечерта. Лорийн не чу кога излезе. Цялото й внимание бе заето от мисълта да прибере на безопасно място куклите, за да не се замърсят при почистването.
Двете похапнаха и се заловиха за работа. Лорийн се надяваше да обновят жилището бързо, както Арт и неговите две приятелки бяха преобразили галерията, но работата се оказа далеч по-трудна. Когато Джейк се върна, бяха успели да боядисат само една стена.
Той и Лорийн се захванаха с трапезарията. Едва към полунощ успяха да върнат мебелите по местата им. Джейк обеща да дойде на следващия ден и да започне ремонта на кухнята.
Тя се изкъпа и изчисти пръските боя от косата си. Чувстваше се приятно уморена. Въпреки болките в ставите тя си легна, изпълнена с ведро спокойствие. Не мислеше за трудното бъдеще, за необходимостта отново да търси работа. Не искаше да прави планове дори за следващия ден. Картата на Санта Моника и разписанието на автобусите бяха вече прибрани в сака й при двете кукли — едната руса, а другата тъмнокоса. Вълнуваше я единствено мисълта, че след броени часове ще види децата си.
Глава 6
Роузи внезапно се събуди и седна в леглото, но след секунда отново се отпусна на възглавницата. Лорийн беше в банята. Будилникът показваше осем и половина. Окончателно разсънена, тя все пак стана и надникна в прясно боядисаната трапезария. Сакът чакаше до вратата, на масата димеше кана току-що сварено кафе. Роузи претопли няколко кифлички и слезе да провери дали не са пристигнали неделните вестници.
Лорийн излезе от банята гримирана, облечена с нова блуза и стария спортен костюм. Вече не се нуждаеше от грима и бижутата на Роузи, защото имаше свои. На ушите й блестяха фалшиви перли.
— Не само изглеждаш, но и миришеш страхотно! — ахна приятелката й. — На работа ли отиваш?
— Да днес ще посрещаме някакъв голям търговец на картини от Ню Йорк. Трябва да отключа галерията. Извинявай, ако съм те събудила.
— Нищо. Ще хапнеш ли кифлички?
— Благодаря, вече закусих. Трябва да тръгвам.
Когато след час Джейк позвъни, Роузи все още прелистваше вестниците.
— Добро утро. Вън е страшна жега още от сутринта. Къде е Лорийн?
— Тръгна за галерията. Искаш ли кифлички и кафе?
— Няма да откажа.
Тя сложи пред него каната и чинията със закуските, като не пропусна да си вземе още една, после му подаде няколко страници от вестника. Настъпи мълчание, в което двамата дъвчеха съсредоточено, четейки новините.
— Намерили са още един труп — обади се най-после той. — Проститутка от Санта Моника. Същото убийство като онова преди два месеца.
— Тя излъга! — извика Роузи и пусна вестника. — В никаква галерия не е трябвало да ходи. Тръгнала е за Санта Моника при дъщерите си. Боже, колко е потайна! Знам, че е намерила адреса им, защото го видях записан на едно листче до телефона. Сигурна съм, защото е взела и куклите. Кажи ми, защо трябваше да ме лъже?
— Такава си е, какво да се прави… — той сгъна вестника. — Искаш ли да я изненадаме? Хайде да пребоядисаме кухнята, докато се върне оттам.
— Надявах се, че вече си се отказал от тая работа — намуси се тя. — Мразя да боядисвам. Гърбът ми се схваща, получавам мускулна треска. Даже и Уолтър е като замаян. Котките не понасят миризмата на боя, нали знаеш? В края на краищата днес е неделя, ден за почивка.
Без да отговори. Джейк стана и започна да почиства кухнята. Бе толкова малка, че едва ли щеше да му отнеме повече от два часа. Надяваше се до вечерта да пребоядиса и спалнята и тогава наистина щеше да изненада приятно Лорийн.
Руни пуфтеше от горещина. Бе едва десет, а температурата прехвърляше двайсет и шест градуса. Мразеше да работи в неделя. Налагаше се да прекара целия ден в участъка, вместо да си почива под сянката на някое дърво на двора и да чете пресата. Докато вървеше по дългия коридор с вестниците под мишница, забеляза пред себе си Бийн и някакъв оплешивяващ мъж.