— Добро утро, капитане.
Руни се намръщи.
— Това е той, нали? — обърна се той към Бийн.
— Точно така. Работи на свободна практика. Изглежда добро момче, скромно и почтено.
Руни ги въведе в кабинета. Ендрю Фелоуз се оказа по-млад, отколкото бе очаквал. Преждевременното оплешивяване и големите уши, които се движеха нагоре-надолу, докато говореше, бяха единствените недостатъци на иначе красивото му, мъжествено лице. Колкото повече се въодушевяваше, толкова по-интензивно подскачаха ушите му, а професор Фелоуз си беше по принцип въодушевена личност. Ръкомахаше като диригент, а стройното му тяло, в безупречно чиста тениска и сини джинси, изглежда не можеше да стои неподвижно повече от две секунди. Руни го въведе в наскоро създадената секция за разследване на убийствата с чук. Стените бяха покрити с фотографии от всички разкрити до момента случаи, на бюрата бяха инсталирани компютри.
— И тъй, имате ли вече някаква хипотеза? — попита го Руни.
— Три дни изучавах материала по следствието. — Докато Фелоуз отвори куфарчето си, ушите му направиха един пълен оборот. — Опитах се да вникна в най-важните аспекти, да отделя семето от плявата. По-голямата част от материалите, които ми предоставихте, се оказа напълно безполезна. Ето защо насочих вниманието си основно върху онова подробно описание, получено по телефона от анонимната гражданка… — Той закрачи из стаята. Руни въздъхна отегчено, погледна Бийн, после втренчи поглед в тавана. Фелоуз плесна с ръце, — … която точно е описала убиеца с изключение на действителния му ръст. Това ме кара да мисля, че не го е познавала. Той очевидно е седял зад волана, когато тя се е качила в колата му, и следователно той също не я е познавал. Предлагам да му дадем някакво условно име, вместо непрекъснато да повтаряме „убиеца, убиеца“. Защо да не го кръстим Учителя поради липса на нещо по-добро? — Фелоуз се изсмя. — Извинете, но този негов словесен портрет много ми напомня един от моите университетски преподаватели.
Руни направи гримаса, която трябваше да прилича на усмивка. Фелоуз пристъпи към наредените на стената портрети на жертвите.
— И тъй, има основания да считаме, че всички тези жени плюс Норман Хейстингс са убити от Учителя, а Хелън Мърфи — той посочи погрешно друга фотография и Бийн го поправи, — ах, извинете, коя беше Хелън Мърфи, онази там ли? Та значи трупът на Хелън Мърфи е бил открит в багажника на изоставена кола. Предполагаме, че Учителят се е опитал да я убие, но не е успял. После я е проследил, защото е знаел къде живее или в кой район работи и тъй нататък, отново я е нападнал със същото оръжие и я е умъртвил. Прав ли съм?
— Да, да — въздъхна отново Руни, — но честно казано вие ни губите времето. От вас искаме да разберем, по-точно аз искам да разбера единствено що за човек е това копеле. Нищо повече!
— Това личи от подробното описание, с което разполагате. Но както и да е. Не ме прекъсвайте, моля. В цялата работа има някаква грешка. Когато се запознах с информацията за Хелън Мърфи, открих нещо, което ме обърка и смути.
Капитанът нервно се изкашля.
— Това, което можем да извлечем от описанието му, професоре, е, че копелето никак не е бедно, има добра заплата и…
— Да, да. Чакайте, ще стигнем и дотам. Това, което прави впечатление в случая с Хелън Мърфи, защото е напълно нелогично, е следното: една жена е била пребита почти до смърт, както личи от показанията на семейство Самърс. Предполагаме, че същата жена се е обадила в полицията, тоест предприела е смела стъпка към изобличаването му, описала е дори с какъв чук е била нападната. Питам се как е могла след всичко това отново да влезе в колата му? Предполага се, че той я е качил в колата си за втори път, нали? Впоследствие трупът й е намерен в катастрофирал автомобил, изоставен в някакъв двор месеци преди убийството, за разлика от останалите случаи, при които колите са били откраднати ден-два преди съответните убийства. Излиза, че нашият Учител е убил Хелън в една кола и после е пренесъл трупа й в друга. Ето защо убийството на Хелън Мърфи не съвпада със схемата на останалите убийства.
Руни се смръщи. Сам бе мислил върху това и имаше обяснение, но Фелоуз продължи, обръщайки се към Бийн:
— Дежурният, приел обаждането на непознатата, казва, че е говорила ясно и бързо. Отказала е да съобщи каквото и да било за себе си. Той не е успял да я попита дори как се казва, защото е говорела бързо, без прекъсване и накрая е затворила. Целият разговор обаче е бил записан. Така ли е?
Бийн кимна. Чувстваше се гузен от това, че Фелоуз говореше на него, а не на капитана.
— Разполагате със свидетелски показания за Хелън Мърфи, нали?