— Той е ходил до банката и… — Руни дръпна колана на панталона си.
— Това няма нищо общо със случая — прекъсна го психологът. — Учителят не иска пари, не е докоснал дори бижутата на жертвите си. Не, той не се стреми към нещо толкова обикновено като парите, не е крадец. Той е сексуален убиец и иска сексуално удовлетворение, нищо повече. — Фелоуз въздъхна и седна на стола, все още загледан в снимката на Хейстингс. Руни не смееше да го прекъсне. — Възможно е да са били познати. Възможно е да греша. Нищо в докладите не дава основание за друга хипотеза, освен тази, че Хейстингс е бил просто един нещастник, който е имал злата участ да попадне на неподходящо място в неподходящ момент. Това, което трябва да разберем, е къде точно е мястото. Близо до банката? На някакъв паркинг? Досега не се е появил свидетел, видял Хейстингс в деня на убийството му. Тогава къде е бил убит? Не знаем.
Фелоуз отново замълча и хапейки долната си устна, отново се върна при стената. Той внимателно разгледа снимките на автомобилите, в които бяха намерени телата на жертвите: „Линкълн континентал“, „Крайслер ле барон“, „Сааб“, „Мерцедес“ и кадилакът, в който бе оставена Хелън Мърфи. После премина към картите на кварталите, където автомобилите са били оставяни. Бевърли Сентър он Мерлоуз, паркингът на супермаркета Ван Нуйс, Западен Холивуд, булевард „Санта Моника“, Сенчъри Сити и накрая търговския център на Санта Моника. Погледът му бродеше по фотографиите и картите, търсейки някаква закономерност между местопрестъпленията и начина на умъртвяване на жертвите. Нужни му бяха точните дати на убийството на Хелън Мърфи, нападението над непознатата в паркинга на супермаркета, която бяха взели по грешка за Хелън Мърфи, и накрая — убийството на Холи. Предполагаше, че неуспешният опит за убийство на паркинга е станал между двете последни убийства.
— Колко дни делят последните две убийства? — Той посочи портретите на Хелън и Холи.
Бийн пристъпи към информационното табло на стената.
— Нападението на паркинга е станало в деня на убийството на Хейстингс. Според аутопсията Хелън Мърфи е била убита приблизително три дни преди да я открием.
— Приблизително три дни, така ли? Не може ли да се прецени по-точно? Доколкото разбрах, трупът е бил доста разложен.
Бийн кимна и премина към информацията за Холи. Фелоуз извади малък черен бележник и взе да го разлиства.
— На коя дата е убита Холи, лейтенант? — отново попита той.
— На петнайсети този месец. — Бийн погледна Руни.
— Разполагате ли с точните дати на останалите убийства? — Професорът прехапа долната си устна. — Проверете дали не са ставали приблизително по едно и също време. Зная, че някои от жертвите са убити преди пет-шест години, и ще бъде трудно да се определи точният ден, но датите са важни. Нужен ми е календар на убийствата. Можете ли да ми го направите?
Бийн отново кимна.
— Съжалявам, но за днес мога да кажа само толкова — обърна се Фелоуз към Руни с унила усмивка. — Трябва ми време. Сигурен съм, че вие сами вече сте достигнали до същите заключения. В края на краищата моят метод не е нищо друго освен просто придържане към здравия разум.
Той взе куфарчето си.
— Нима си тръгвате? — попита с безпокойство капитанът. — След малко ще дойдат и останалите колеги от екипа. Ще обсъдим целия следствен материал.
— Убеден съм, че можете сам да им преразкажете всичко, което говорихме. Чакат ме за голф и трябва да тръгвам. Ако обаче ме държите в течение на по-нататъшния ход на следствието, ще мога да доразвия хипотезата си.
— Какво мислиш за него? — попита Бийн, след като Фелоуз излезе.
— Вземам думите си назад.
— Странен характер, нали? — усмихна се лейтенантът.
— Големи уши — въздъхна Руни. — Върна ни в самото начало. Явно версията ни за съпруга на Хелън Мърфи е погрешна. Така или иначе, този тип се оказва неоткриваем. Знаеш ли, преди години имахме случай с изчезнало дете. Не можахме да открием нито една улика и бяхме на път да се откажем. Спомняш ли си жената, която видяхме пред ресторанта? Тя работеше по случая и накрая откри телцето на момиченцето в една от вентилационните шахти на училището. Лорийн, говорих ти за нея.