Навел глава, Майк стисна ръба на мивката и се опита да овладее шока от срещата. Защо бе толкова остаряла и хилава? Кожа и кости, и този грозен белег на бузата, който създаваше впечатление, че е кривогледа… Той тръсна глава. Съжаляваше, че няма достатъчно време да подготви поне момичетата. В този момент чу гласа на Сиси. Понечи да й каже, че не трябва да слиза долу, но преди да успее, тя изтича по стълбите и влезе в хола. Той остана заслушан до вратата.
Загърната в свободно памучно кимоно, по което дългата й до кръста коса падаше като пепеляворус водопад, Сиси влезе в хола и за миг замръзна на място. Красивите й ръце дръпнаха кимоното, под което беше съвсем гола.
— Извинете, не знаех, че в стаята има някой…
Бе силно загоряла от слънцето. Не бе по-висока от Лорийн, но имаше пълни гърди и стегнати, леко мускулести бедра.
— Аз съм… сигурно са ви казали, че днес ще дойда. Аз съм Лорийн.
— О, да. Извинете. Къде е Майк?
— Отиде да направи кафе — с мъка преглътна Лорийн, докато се питаше коя ли е тази красавица.
— Скъпи, защо не ми каза, че Лорийн е дошла? — извика тя и тръгна към кухнята. — Ще ви оставя да си поговорите и ще отида да взема един душ.
Той излезе от кухнята и я прегърна през кръста.
— Е, най-после се срещнахте. Това е жена ми Сиси. Лорийн се усмихна насила, докато съпругата на Майк изтича нагоре по стълбите.
— Много е красива — промълви тя.
— И момичетата я обожават — кимна Майк. — Ей сега ще направя кафето.
Тя запали следващата си цигара от догарящата, но димът я задави и предизвика разкъсваща кашлица. От очите й потекоха сълзи. На няколко пъти се опита да поеме въздух и да я потисне, но не успя.
— Трябва да ги оставиш. — Майк влезе с чаша вода и погледна към пакета цигари.
Лорийн повдигна рамене и пое чашата, докато все още се бореше с кашлицата, после излезе на терасата и внимателно постави празната чаша на масата. Слава Богу, че поне ръцете й вече не трепереха. След няколко минути той се появи с подноса. Тя се усмихна и за първи път, откакто бе дошла, му напомни за някогашната Лорийн, която притежаваше най-сините очи на света.
— Е, много време мина, нали? Често съм си мислил как си, надявах се да се обадиш.
Тя не отговори, загледана някъде напред. Майк ясно виждаше дълбокия белег на лицето й, усещаше, че леко трепери. Много пъти си беше представял как ще реагира, ако я срещне. Бе очаквал, че ще изпита яд или даже влечение към нея, понякога бе имал опасения, че може да стане достатъчно състоятелна, за да заведе дело за родителските права и да си върне децата, но никога не бе мислил, че ще предизвика у него само дълбока тъга. Износеният старомоден, костюм, евтините обувки, състареното лице — всичко у нея бе някак си изхабено и занемарено. А най-голямата тъга будеше самата тя. Преди бе толкова жизнена, самоуверена, често арогантна. Сега до него седеше само жалка сянка на някогашната чаровна жена. Той усети потискаща жал и огромно облекчение, че тя вече не е част от живота му.
— Аз… вече не пия, Майк — гласът й бе станал по-нисък и дрезгав, вероятно от цигарите.
— Добре, това е добре… — отвърна нерешително.
— Но сега като нищо ще се справя с една чаша.
Глава 7
Заслонила очи с ръка, тя се взираше към плажа, където играеха дъщерите й. Майк излезе на верандата с два албума и седна до нея. За един кратък миг раменете им се докоснаха.
— Ето ги моите момчета. Това е Чип. Истинското му име е Чарлз. А това е Майк младши.
Лорийн погледна разсеяно двете момченца, руси и красиви като майка си и започна да разлиства страниците назад, към началото. Синовете на Майк не я интересуваха. Тя задържа поглед на първата фотография. Помнеше деня, в който беше направена. Четиримата седяха около пианото, а усмихнатата Сали току — що бе извадила предния си млечен зъб.
Откъм плажа се чуха детски гласове и Майк вдигна поглед.
— Ето ги…
Тя стана и се надвеси над перилата. Сиси водеше за ръце двете момченца, зад нея вървеше стройна тъмнокоса девойка, а най-отпред бягаха Сали и Джулия и махаха с ръце.
— Боже мой! — промълви Лорийн.
С цепнати на коленете джинси и избелели тениски, загорели като Сиси, те изглеждаха толкова пораснали, толкова различни, че едва ли би ги познала, ако ги срещнеше на улицата.
— Да-а, бързо растат — усмихна се Майк.
Сали беше вече на десет години, а Джулия — на дванайсет, за кой ли път изчисли Лорийн. Шест години бяха голям период от време.
Още щом стъпиха на верандата, въодушевлението на двете момиченца изчезна и те се обърнаха назад да видят дали Сиси е с тях в този момент. Майк ги подкани да приближат. Джулия изглеждаше висока за възрастта си, също както Лорийн на нейните години.