Джейк с мъка я придума да се успокои, накрая успя да я хване и довлече до входа, но изкачването на стълбищата му отне четвърт час. Тя се заливаше в пиянски кикот, постоянно падаше и се свличаше надолу, после решаваше да се върне, защото изпуснала куклата. Накрая двамата се добраха до вратата.
— Здрасти, Роузи. Тоя още ли не те е чукал?
Докато мъжът я влачеше към дивана, Лорийн раздра напълно блузата си и я захвърли, после взе да опипва панталона му. Той блъсна ръката й и след кратко боричкане я пусна на дивана, но тя се прекатури и падна на пода.
— Пусни душа, Роузи! — извика той.
От Лорийн се разнасяше воня на повръщано, на урина и алкохол. Отказваше да пусне куклата дори и след като я понесоха към банята. Роузи я доразсъблече, докато Джейк я държеше под ледената струя, без да обръща внимание на голотата й. Само когато забеляза пресните синини и старите белези, хвърли многозначителен поглед към готовата да се разплаче Роузи. Лорийн постепенно утихна, остави се да я изсушат с кърпи, но отказваше да пусне куклата. Сложиха я в леглото заедно с нея.
— Остави я, като поспи, ще дойде на себе си — каза Джейк. Изхвърлиха дрехите й в кофата за смет. Той си тръгна угнетен, макар че случилото се не беше съвсем неочаквано, а и имаше горчив опит с Роузи. Лорийн поне беше по-лека, а това имаше значение, особено при изкачването на стълбищата. Роузи не заспа цялата нощ, уплашена, че приятелката й може да повърне както спи и да се задуши.
На сутринта тя стана и се опита да върви, но непоносимото главоболие я накара отново да легне.
— Кафе — бе единственото, което успя да изрече. Лицето й беше пребледняло, моравосини кръгове обрамчваха очите й. Роузи приготви торбички с лед и нежно ги постави на челото й.
Лорийн спа почти целия ден. Вечерта се събуди отново и взе душ.
— Какъв ден е днес?
— Сряда — отвърна плахо Роузи.
— Събуди ме в петък — изхриптя със слаба усмивка тя, преди отново да легне.
Последните два дни Роузи, останала без пари, трябваше да пазарува със скритите спестявания на Лорийн. Всеки път, когато вадеше обувката, тя си повтаряше, че ще обясни всичко на приятелката си веднага щом изтрезнее, и как един ден ще й върне взетото на заем.
В петък Лорийн стана. Притихнала, тя седеше с часове на дивана, взряна в някаква въображаема точка. Няколко пъти се опита да проговори, но гласът й секваше по средата на изречението.
— Мило, моля те, успокой се. Не е нужно да обясняваш нищо. Нали и аз съм била в същото състояние — каза й веднъж Роузи и я погали по челото. — Като се оправиш напълно, ще говорим.
— Благодаря — промълви едва чуто тя.
Приятелката й се усмихна, после отиде в спалнята, измъкна няколко банкноти от обувката и излезе. Бе решила да приготви пържоли на скара. Лорийн имаше нужда от силна храна. Вече беше платила със спестяванията й телефонната сметка и електричеството. „Не е кражба, а необходимост — успокояваше се тя. — Какво да се прави, като самата аз нямам пукната пара. Като се оправи съвсем, ще й обясня и ще й ги върна.“
В събота Джейк дойде да я види.
— Е, значи се върнахме в света на живите?
— И ти ли беше тук? — Тя се изчерви и го погледна със своя кос, почти кривоглед поглед.
— Кой, мислиш, те качи по стълбите? Къде се подреди така?
— Един Господ знае. Задникът ме боли, сякаш съм седяла на въглени.
Той извърна лице. Никога нямаше да я разбере. Беше способна да бълва мръсотии като уличница и в следващия момент да проговори като истинска дама.
— На твое място бих отишъл да се прегледам в поликлиниката. Не зная къде си ходила и какво си правила, но от тебе се разнасяше миризма на обор.
Тя наведе глава. „Добре е, че поне не е загубила чувство за срам“ — помисли той.
— Роузи не се отдели от леглото ти. Като се пооправиш, не забравяй да й кажеш едно „благодаря“.
— Не е нужно да ме учиш какво да правя. — Гласът й беше толкова прегракнал, че думите й бяха почти неразбираеми.
— Моля?
— Казах, че ще отида на лекар. Сега чу ли?
— Добре. Предлагам да дойдеш и на няколко събрания, освен ако не смяташ отново да тръгнеш на работа. Мислиш ли, че ще можеш да продължиш в галерията? Преди няколко дни минах оттам. Затворена е, а вътре няма нищо. Изглежда, са се изнесли.
Лорийн тръгна към спалнята.
— Щом се оправя, ще си потърся друга работа. Роузи влезе, натоварена с покупки.
— Доста разточително пазаруваш напоследък — отбеляза Джейк и пое от ръцете й част от товара.
— Да речем, че напоследък ми е провървяло. Защо не останеш на вечеря? Ще хапнем пържоли с картофи и салата.
— Добре — засмя се той и шепнешком добави: — Тя трябва да отиде на лекар.