Останал сам, той набързо прерови чекмеджетата, но освен данъчни разписки, медицински такси и застрахователни полици не видя нищо друго. На бюрото бе поставена още една семейна снимка — госпожа Хейстингс с децата. Руни я взе и я обърна. На рамката имаше кукичка. Без да се колебае, той я наложи върху петното на стената, после веднага я върна на бюрото и надникна през прозореца. Жената още разглеждаше коляното на детето. Руни отвори рамката и извади снимката, но под нея нямаше нищо. Капитанът изруга. Рамката напълно съвпадаше с очертанията на петното, но от това едва ли можеха да се направят някакви заключения.
Все още държеше в ръка фотографията, когато госпожа Хейстингс се върна.
— Нищо особено, одраскала си е коляното. — Тя втренчено изгледа Руни, после фотографията.
— Хубави снимки!
— Да, правени са от професионален фотограф.
— Веднага си личи. Тази рамка е била окачена на стената, вероятно със снимка на някой друг, заради когото вие сте я махнали оттам и сте сменили снимката. Прав ли съм?
Жената скръсти ръце. Вече не изглеждаше миловидна. В погледа й просветваха стоманени отблясъци.
— Точно така. Сега си спомних. Ако обичате, напуснете. Моля.
Той не мръдна.
— Госпожо Хейстингс, съпругът ви бе брутално убит. Все още не мога да намеря мотив за подобно деяние. Защо е бил убит?
— Грабеж. Още не сте намерили портфейла му, нали? Убит е заради парите. Така поне писаха във вестниците.
— Не можете да се сетите за друг възможен мотив, така ли?
— Не. Все едно, той вече е в земята. Всичко свърши. Искам веднага да си тръгнете.
Тя отвори вратата и Руни излезе, но щом стигна до входната врата, отново спря.
— Ах, да, фотографът. Знаете ли името и адреса му?
— Не. Норман го викаше да ни снима, не аз.
— От нашия град ли е? — Руни се почеса по главата.
— Не си спомням — изчерви се тя.
— Но вие сте го канили доста често. Сигурно можете да си спомните.
— Не мога.
— Защо лъжете? — тихо попита той, наведен към нея.
— Тръгвайте си. Оставете ме сама.
Руни затвори вратата. Тя го блъсна, но веднага след това отстъпи назад в коридора.
— Не искам да говоря за това! — Разтреперана и с пламнало лице, тя отстъпи още няколко крачки.
— За какво, госпожо Хейстингс? — Той тръгна към нея. — Хайде да седнем и да поговорим още няколко минути?
— Не!
Руни огледа прясно пребоядисаните стени.
— Не ме карайте да взема един взвод полицаи и да обискирам всички фотографи из града, госпожо, не ми губете времето. — Гласът му беше тих, спокоен, безизразен. — Седем жени са убити по същия начин като вашия съпруг — с чук. Ако имате и най-малкото съмнение, което би ни помогнало да намерим убиеца, съветвам ви веднага да ми го кажете!
— Казах му, че ако още веднъж го хвана да… ще се разведа, ще кажа на родителите му, на шефа и колегите му… — Все още разтреперана, тя се обърна и го погледна в очите. Лицето й беше пепеляво.
— Какво правеше той?
— Обличаше се в женски дрехи.
Руни не показа и следа от учудване или отвращение. Една вечер госпожа Хейстингс отишла в клуба по кънтри и уестърн сама, защото Норман не го харесвал.
— Всички ми изглеждаха някак си глупаво с тези каубойски ботуши и дънкови костюми с ресни. Помислих си, че Норман е прав, и след няколко минути си тръгнах. — Тя се разхълца, но продължи: — Той не чу, че се прибирам. Знаех, че е в спалнята, защото от улицата видях, че свети. Исках да го стресна на шега и тихо открехнах вратата. Не зная кой от двама ни беше по-стреснат. Той стоеше пред огледалото, гримиран с червило и сенки, с руса перука и някаква отвратителна рокля с къдри около деколтето. Аз… не повярвах на очите си. — Тя избухна в ридания. Руни я изчака търпеливо да се овладее. — Както и да е… По-късно, защото аз избягах в банята и се заключих, той падна на колене пред вратата и… плачеше и ме молеше… Отворих, защото се страхувах, че децата ще се събудят и ще го видят. Беше съблякъл дрехите, но по лицето си още имаше следи от…
Норман Хейстингс се заклел на колене и с ръка върху Библията, че освен жена му никой друг не го е виждал така, че никога преди не го е правил и че няма да го прави. Разбира се, не удържал клетвата си. Жена му намирала рокли, перуки, изкуствени маникюри, скрити в гаража, в работилницата му. След погребението изгорила всичко.
— Онзи фотограф — поде Руни и извади бележника си — да не е имал същите наклонности?
— Беше хомосексуалист. След като сварих Норман, му забраних да го кани вкъщи.
— Как се казваше?
— Моля ви, нали това няма да се появи в пресата? Родителите на Норман са възрастни хора, той имаше и много приятели. Ами дъщерите ми? — кършеше ръце жената.