— Иди да спиш, Лорийн! — тихо каза той.
Тя стигна залитайки до спалнята и се тръшна на леглото. Майк не си направи труда даже да я съблече. Затвори вратата след нея и тръгна към кухнята.
— Не помня, нищо не помня — хлипаше във възглавницата тя. — Той е мъртъв, мъртъв, мъртъв…
Лорийн започна следващия ден с чаша уиски, сякаш нищо на този свят не я интересуваше.
— Клин клин избива. — Вдигна чашата към седналия срещу нея Майк. — Срещу махмурлук.
— Какво смяташ да правиш сега?
— Имаш предвид дали ще започна работа?
— Имам предвид дали ще те дадат под съд.
— Не зная.
— Според мен причината е Лубрински. Ти се промени откакто започна да работиш с него.
— Лубрински е мъртъв, за Бога!
Майк втренчено я наблюдаваше как долива чашата си, после рязко скочи и грабна бутилката от ръката й.
— Достатъчно, Лорийн! Часът е само девет и половина. Откога пиеш сутрин?
— Какво ти става, Майк? — Тя му подаде чашата си с изражение на погнуса, сякаш държеше нещо мръсно. Той грабна и нея. За миг изпита желание сам да си налее. — Исках само да пийна против махмурлук. Действа ми отпускащо. Напоследък бях много напрегната. — Той я слушаше онемял. — Нямам сериозни проблеми, просто напоследък не ми върви. А от миналата нощ не помня нищо.
— Убила си дете, Лорийн! — Той преглътна мъчително. — Уволнена си, отнели са ти званието. Никога вече няма да работиш в полицията.
— А-ха — отвърна тя, разглеждайки внимателно пръстите на краката си, сякаш разговаряха за времето.
— Ще говоря отново с Руни. Трябва да разбера дали възнамеряват да предявят обвинения към тебе и какви.
— Нима вече си говорил с него?
— Нали ти казах снощи? Да, говорих, иначе откъде ще зная цялата история? И замисляш ли се как ще реагира Дони, ако излезе в пресата?
— Дони ли? Какво общо има той с полицията?
— Той има много обши неща с мен. Знаеш, че ми е възложено важно дело. Какво ще си помислят колегите и клиентите ми, като научат, че не само си застреляла едно дете, а и че си го направила в пияно състояние?
— Това не им влиза в работата. — Тя се почеса безгрижно по бузата.
— Не им влиза в работата ли? — Майк затвори очи. — Мислиш ли, че пресата ще пропусне подобен скандал?
Лорийн запали цигара с треперещи пръсти.
— Помниш ли онзи хубав ден? — Гледаше го право в очите. — Аз не мога да го забравя, денят на твоето дипломиране. Най-хубавият ден в живота ми. Какво стана след това, Майк? Ти се промени. Чувствам се изгубена, сякаш не те познавам. Не ми харесва начинът, по който се променяш. От доста време те наблюдавам и зная, че не мога да ти попреча да станеш това, което си решил. Вече не сме същите един към друг. Ти обичаш кариерата си повече от мен.
Майк си наля два пръста уиски и го изпи на един дъх. Чувстваше, че губи почва под краката си. Всичко, към което се бе стремил през живота си, започваше да се руши.
— Абсолютно нищо не се е променило между нас. Аз те обичам. Винаги съм те обичал. Вярно, напоследък имах много работа, но и ти беше твърде заета. Предложих ти да напуснеш, но ти отказа. Мислиш ли, че не забелязвам колко напрегната работата ти? Защо вече не споделяш нищо с мен?
Лорийн коленичи и обви с ръце краката му.
— Искам да бъдем такива, каквито бяхме, когато нямахме нищо.
— Ти имаше работа и успешна кариера. Аз бях този, който нямаше нищо друго освен тебе.
— Работех денонощно, за да имаме дом и ти да получиш шанс в живота.
— Не си ли забелязала колко печеля сега? — Нежно я целуна по челото. — Вече не е нужно да работиш, а освен това пропускаш най-интересната възраст на децата. — Лорийн облегна глава на коленете му и той я прегърна. — Каквото и да стане, заедно ще преодолеем този момент.
Този ден те се любиха за първи път от много време. Вечерта Лорийн се зае с вечерята, но докато поставяше свещите, чувството за паника внезапно се върна. Започна както обикновено, с виденията на познати, близки лица — ту Лубрински, ту Лора Брадли, а сега и момчето. Едно момче бяга по улицата. Якето му има жълта лепенка на гърба. Само една глътка, колкото да превъзмогне страха и да прогони виденията! Една-единствена глътка, за да възвърне спокойствието си. Продължи да готви вечерята, като от време на време отпиваше от чашата. После започна да я долива.
Майк се върна едва след полунощ. Видя тържествено наредената маса и капките восък по покривката. В кухнята откри две бутилки от вино и една от уиски — и трите празни и изхвърлени в кошчето заедно с остатъците от вечерята.