— Търсим една изключително важна свидетелка — поясни той.
Лорийн усещаше, че докато разговарят, той внимателно я изучава; очевидно не я смяташе за жената, която търсят. Най-малкото защото не й липсваше нито един зъб.
— Какви ли не ходят по улиците! — Съвършено хладнокръвна, тя реши, че си струва да се пошегува с младия лейтенант. — Миналата вечер например някаква пияна жена събуди целия квартал с крясъците си.
Приятелите й стриктно се придържаха към историята за събранието в дружеството. Роузи разказа как срещнала Лорийн в клиниката и как я прибрала в дома си. Попитаха ги дали в нощта на седемнайсети миналия месец са помагали на ранена жена да слезе от някакво такси и да се прибере. Двамата заявиха, че тогава не са били вкъщи, но през цялото време си разменяха нервни погледи.
— Да сте виждали някога тъмносин седан, паркиран на вашата улица? Разгледайте внимателно снимката.
— Не си спомням. Тази снимка я показваха по телевизията, нали? — отвърна Роузи.
— Познавате ли господин Норман Хейстингс?
Тя поклати отрицателно глава.
— Този, когото намериха убит, нали? — вметна Джейк.
— Не го познавам, но прочетох всичко във вестниците. Какво общо има тази история с нас? — попита Роузи.
Освободиха ги, но ги предупредиха да уведомяват полицията при всяка промяна на адреса си, защото при необходимост може пак да ги извикат на разпит. Джейк попита дали и Лорийн е освободена. Отговориха му, че нейният разпит още не е приключил.
— Ще я почакаме — поясни той.
Те се свиха един до друг в просторната чакалня. Чувстваха се дребни, подозрителни, не смееха да говорят. Нещата изглеждаха много по-сериозни от няколко акта за нарушения. Не подозираха колко дълго ще се наложи да чакат на канапето.
Четири часа след като влезе в полицията. Лорийн бе отведена на очна ставка. Тя запази спокойствие и помоли само за кафе и цигари. Когато чу, че приятелите й още чакат, помоли да им кажат, че няма смисъл да я чакат, освен ако и те не подлежат на очна ставка. Оказа се, че било почти невъзможно да се намерят дванайсет дебели, къдрави жени и още дванайсет ниски набити мъже за един следобед, за да се организира очна ставка за всеки от тях. Джейк и Роузи напуснаха полицията. Не знаеха нито защо Лорийн е задържана, нито кога ще я освободят. Но Джейк си беше имал доста работа с полицията и разбираше, че задържането им няма нищо общо с правилата за движение по улиците.
Лорийн познаваше твърде добре полицейските процедури и се постара да покаже недвусмислено, че желае да съдейства на следствието. Тя търпеливо чакаше и си представяше суматохата, която в момента кипи зад кулисите. Капитан Руни още не се появяваше и тя мислено му благодари за това.
Залата за очни ставки не се различаваше много от някогашната, но бе по-просторна и добре оборудвана. Стъкло за еднопосочно виждане отделяше заподозрените от свидетелите и полицаите. Лорийн с възхищение оглеждаше всеки детайл в новата сграда на полицията в Пасадена и се питаше как ли се е приспособил към тази модерна обстановка Бил Руни.
Избра си номер седем, без да има нещо предвид. Искаше просто да не бъде в края или в средата. Останалите единайсет жени влязоха и се наредиха на тясната платформа. Някои бяха затворнички. Други имаха вид на домакини или миячки, готови винаги да припечелят някой допълнителен долар. Имаше и две проститутки.
Когато семейство Самърс пристигна, Бийн им обясни как протича ставката и ги посъветва да не бързат. Ако разпознаят търсената в някоя от присъстващите на платформата, трябваше да излязат и да съобщят номера й. Ако считаха, че трябва да видят как някоя от заподозрените говори, трябваше да кажат на полицая какво искат да чуят, а той щеше да предаде това на съответното лице зад стъклото.
Пръв мина покрай редицата господин Самърс. Той се спираше пред всяка от жените, оглеждаше я внимателно и преминаваше към следващата. След него влезе жена му. Смутена, че първия път са заблудили полицията, припознавайки Хелън Мърфи, тя нервничеше през цялото време.
— Може ли да се усмихнат? — прошепна тя на полицая. — Искам да им видя зъбите.
В наблюдателната стая влезе капитан Руни и веднага забеляза Лорийн. По-висока от останалите, тя стоеше неподвижно, с безизразно лице, вдигнала високо брадичка. Той приближи до стъклото и внимателно се взря в белега на лицето й. Все още носеше следите на някогашната си хубост. Очите й гледаха право в неговите, макар че нямаше как да види кой стои зад стъклото.