Лорийн извърна лице. Не беше мислила за него и това я накара да се чувства виновна.
— Ти беше доста добра — продължи капитанът. — Ако не беше започнала да къркаш, щеше да стигнеш далеч. Много от нашите хора пропадат, е, не чак толкова ниско, колкото тебе… Ти май я удари съвсем през просото, нали, по пиаците…
— Точно така. — Тя стана. — Слушай, искам да си ходя.
— Не може. Веднага седни на стола! Лорийн се подчини и в следващия миг онемя.
— Искам да ми помогнеш. Предлагам ти сделка. — Разлисти досието й и го размаха. Тя продължаваше да го гледа втрещена.
— Виж какво можеш да ми предложиш като информация. Нали познаваш курвите из града. Поразпитай тук-там…
— Ти майтап ли си правиш?
— Ни най-малко. — Гласът му прозвуча глухо и враждебно.
— Сделката е следната: ти ще разузнаеш каквото можеш, а аз ще изчистя досието ти. Само ако наистина успееш да ми помогнеш. Все някой трябва да е познавал тези проститутки. Някой някъде знае куп неща, например къде е Мърфи. Опитваме се да открием мъжа на едната. Досега обаче все удряме на камък. Добереш ли се до факт, връзка, следа — това досие изчезва от полицията.
— Аз имам работа, Бил — засмя се Лорийн.
— Не ти предлагам работа, а сделка. — Той се наведе над нея толкова близо, че тя усети тежкия му дъх. — Или ще ми помогнеш, или ще те арестувам като заподозряна.
— Ще ми трябва автомобил и…
— Я си гледай работата! На тебе ти е отнета шофьорската книжка за системни нарушения. Погледни. Осем пъти си хващана да караш без книжка, без застраховка и в пияно състояние. Това не мога да изчистя. Другото мога да махна — проституция, неявяване в съда и прочие.
— А разходите ми?
— Ти ми скриваш шайбата — изсмя се Руни.
— Бил, нали трябва да ям, да плащам наем? Ще трябва да напусна работата си…
— Прави това, което вече си правила, миличка. Продавай си задника…
— Защо ти не си навреш тези бумаги в задника? Той е достатъчно грамаден, за да побере целия ви архив.
Руни продължи да се смее, накрая удари с длан по бюрото.
— Добре. Петдесетачка.
— На ден?
— На седмица.
— Майната ти! Зная колко плащате на информаторите. Зная и колко ще получиш в края на месеца. Ще си го разделите с останалите от отдела, а на хартия ще отчетете още двайсет фиктивни имена. Зная, Били! Петдесет долара на ден. Мога да ходя по улиците, по баровете, по пиаците. Ще намеря кой да ми предостави информация. Както вече ти самият каза, едно време бях добро ченге.
Той стана и отиде до прозореца.
— Откога не пиеш?
— Казах ти, от година. Обади се на мъжа ми, той ще ти каже. Попитай, ако искаш, съквартирантката ми. И тя ще ти каже. Не пия вече. Бил.
Той продължаваше да гледа през прозореца и да пипа по навик върха на носа си. Нищо чудно, че е винаги червен, помисли Лорийн.
— Ще се обаждаш ли всеки ден?
— Ще ти се обаждам на кръгъл час, ако поискаш.
— Искам.
Неохотно извади портфейла си. „Господи — помисли тя, — той е готов да плати тук и сега!“ — Ще ми трябва досието на делото, всички доклади. — Руни кимна мълчаливо, докато отброяваше сто долара.
— Ето, Лорийн. И знай, че ако се опиташ да ме разиграваш, ще те докарам тук и вече няма да излезеш. Трябва ми информация.
— Ще ми трябва и целият снимков материал. Погледна я и за миг се подвоуми.
— Бил, трябва да познавам целия случай!
— Да, да, разбирам.
Руни наблюдаваше от прозореца как Лорийн излезе от сградата и спря такси. После си каза, че е идиот. Бе забравил да я накара да подпише дори разписка за сумата. Бе й дал копия от всички материали по делото. За миг го обхвана паника. Ами ако отиде и разкаже всичко това на някой вестник? Щяха да го изхвърлят на часа! После изведнъж се успокои. Какво значение имаше това? Нали без друго вече го бяха предупредили. Той погледна часовника си и нареди да го свържат с Андрю Фелоуз.
— О, капитане! Съжалявам, че не можах да се свържа с вас, след като ми изпратихте новите материали за Хейстингс. Причината е, че чета лекции в няколко града и постоянно пътувам.
— Ще ви бъда много благодарен, ако ми съобщите заключенията си час по-скоро.
Руни слушаше с усмивка провлачения му говор и чакаше да чуе това, което според него трябваше да последва. И дочака.
— Предполагам, че сигурно има някакъв начин да ме финансирате. Тази консултация ми отнема доста време.
Капитанът отвърна, че ще постави въпроса на вниманието на шефа си, и затвори телефона. Шефът без съмнение щеше веднага да уреди плащането, нали той даде идеята за консултанта психолог.
Спомни деня, в който намери Лорийн под канапето съблекалнята, спомни си усмивката на лицето й, когато в колата й пъхна под носа уокмена на хлапето. Сега щеше да е живо, ако не беше тази кучка, помисли той. Искаше да се ядоса, но някак си не можа. Трябва да е много жилава, щом при такъв живот бе оцеляла и даже бе успяла да се изправи на крака. За миг си представи как тя влиза в някой бар с куфара документи в едната ръка и парите в другата. Тръсна глава, за да пропъди кошмара. Ако това все пак се случеше, бедната Лорийн щеше скъпо да си плати.