С лице срещу водната струя тя си спомни как през първите години обсъждаше всеки отделен случай с Майк. После той загуби интерес към проблемите й. Не искал да слуша повече за проститутки, сутеньори и убийци. Предпочитал да си чете учебниците по право. Лорийн престана да споделя проблемите си, а имаше огромна нужда да разкаже на някого поредния случай, най-малкото за да се разтовари.
Тя спря горещата вода и пусна студената. Не искаше той отново да се връща в живота й. „Не сега, Лубрински, моля те!“ Нали той единствен разбираше, че ужаса, страха, шева, отвращението, всички чувства, които ежедневието на полицая може да предизвика у едно нормално човешко същество, тя натрупва в себе си — без пауза, без отдушник, без приятел, който да я разбира. Пръв й предложи да пийнат след една нощ, когато в някакъв бордей намериха труповете на момче и момиче, застинали в прегръдка. Юношите бяха прекалили с дозата. Воняха отвратително, но бяха хубави като ангели. Тя се напи тогава и рухна, а Лубрински я сграбчи в прегръдките си и дори плака заедно с нея. Галеше я, успокояваше я, повтаряше, че е по-добре да излее отровата, отколкото да я държи заключена в душата си: Лубрински!
Роузи нагъваше поредната кифличка. По бузата й и по хартията личаха следи от мармалад.
— Виж какво си направила! — Лорийн грабна папката от ръцете й.
Дебеланата изми демонстративно ръцете си и отново я отвори.
— Този Ендрю Фелоуз е външен, нали? Прочете ли какво е казал за мацето, как й беше името… Холи? Излиза, че убиецът обича стари кранти, нали така?
— Да, Холи е изключение.
— Е, може пък в онази нощ да му е провървяло. Забърсал е нещо свежо.
Лорийн се облече и започна да се гримира.
— Можеш ли да вземеш за малко колата от приятеля на Джейк? — попита тя, влизайки отново в стаята.
— За какво ти е притрябвала кола?
— Трябва да отскоча до Санта Моника във връзка с разследването. Искаш ли да ми помогнеш?
— А ще ми платят ли?
— Да, Роузи.
Решиха да наемат кола от магазините за наем на леко катастрофирали автомобили. Оказа се, че освен таксата от петдесет долара на ден и разходите за гориво трябва да платят и сто долара депозит за един очукан мустанг. Човекът не прояви никакъв интерес към шофьорската книжка, която Роузи пъхна под носа му. Тя начерта диаграма на всички охлузени места, за да не се наложи да плащат и за тях, и сред облаци от пушек двете напуснаха двора на магазина.
Покривът беше смъкнат и не можеше да се вдигне. Облегнала глава на скъсаната седалка, Лорийн си представяше как ще минат разговорите с мъжете от сервиза за антикварни коли. Единственото, което трябваше да разбере, бе, продават ли бутонели за ризи, колко са продали досега и колко работници имат от тях. Трябваше да види и дали някой от работниците не отговаря на описанието на убиеца. Опитваше се да си почине след безсънната нощ, доколкото шофьорските умения на Роузи позволяваха това. Тя се оказа страстен свирач на клаксон, със завидно самочувствие и постоянно насочен към изпреварващите я коли среден пръст. Все пак шофираше компетентно и Лорийн за втори път се изненада от новия начин, по който мислеше за своята приятелка.
Тежка въздишка се изтръгна от пищната гръд на Роузи, когато след поредния завой Лорийн отново поклати отрицателно глава. Вече час не можеха да намерят пътя към сервиза. Знаеше, че са близо, но не й се искаше да разпитва минувачите. Накрая реши, че за да го намери, трябва да тръгне както първия път от дома на Майк.
С пронизително свистене на гумите Роузи направи остър завой и потегли обратно към брега. Лорийн не възнамеряваше да спират до къщата на брега, но още щом я показа, Роузи удари спирачките.
— Ето я, отсреща.
— Боже, каква прелест! Сигурно струва сума ти пари.
— Продължавай, Роузи!
— Как да продължа, когато ти не знаеш къде отиваме?
— Нищо, карай напред! Не искам Майк да ме види.
Тя се облегна и затвори очи, за да си спомни откъде бе минала първия път към сервиза на С&А, но виждаше само лицата на Майк и децата.
Приятелката й отново удари спирачките.
— Ама ти даже и не гледаш пътя! Искам да ти напомня, че бензинът е на привършване.
Лорийн слезе от колата и се облегна на перилата, отделящи крайбрежния булевард от плажа. Роузи я наблюдава няколко минути, после слезе и застана зад нея.
— Добре ли си?
— Не съвсем.
Двете останаха мълчаливи една до друга. Отдалеч напомняха плакат на филмова комедия — едната висока и слаба, а другата кръгла като топка, подобно на Лаурел и Харди в женски вариант.