— Бих започнала някакво лечение заедно с тебе, но имам непоносимост към хапчета — подхвърли Роузи.
— Изглеждаш пълна с енергия, за какво ти е лечение — засмя се Лорийн. — Случайно да имаш фотоапарат?
— От седем месеца е в заложната къща.
— Може ли да го взема оттам?
— Не знам къде ми е разписката, пък и няма да е съвсем евтино. Доста скъп модел е.
След като порови из хартиите на бюрото, тя успя да намери разписката. Оказа се, че трябва да платят сто и петдесет долара. Дали не беше по-добре да купят някой евтин фотоапарат?
— Има ли телеобектив?
— Откъде да зная? Продаваше се в комплект с най-различни джаджи. Не съм го използвала досега.
— Добре, иди да го вземеш. Ще те чакам. И вземи тези пари. Те са последните, които имам.
Роузи тръгна неохотно, мърморейки, че я използват като пиколо.
— Да не би да имаш нещо по-интересно за правене? — попита Лорийн.
— Не, но за какво ти е притрябвал фотоапарат?
— Ще правя снимки.
Тя прерови телефонния указател, извади всички имена от списъка на Роузи и започна да звъни с въпроса, дали съответното лице не работи в автомобилен сервиз. След около час броят им бе намалял наполовина. Тя все още седеше до телефона, когато след два часа приятелката й се върна с фотоапарата.
Оказа се професионална камера с няколко обектива и лазерна бленда за нощни снимки. Лорийн просия. Щеше да снима цяла нощ! Роузи я наблюдаваше с възторг как умело завива и отвива обективите, проверява визьора и другите аксесоари.
— Откъде разбираш толкова от фотография? — попита плахо тя.
— Това бе част от професията ми. При наблюдение на обекти работехме само с високотехнологични прибори. Изкарах и два-три курса.
В този момент телефонът иззвъня.
— Защо не си по улиците? — изръмжа Руни. — Какво правиш вкъщи?
— Дай ми малко време, за Бога! Нали ти обещах, че щом се добера до нещо, веднага ще ти се обадя. Искам да се срещна с Фелоуз.
— За какво ти е притрябвал Фелоуз?
— Искам да поговоря с него. — Чуваше учестеното му дишане в слушалката. — Както кажеш, но…
— Стой по-далеч от него! Дръж ме в течение. Имам нужда от сведения.
Той затвори. Защо й трябваше да се среща с Фелоуз? Спомни си силната й полицейска интуиция. Може би е открила нещо, което той е пропуснал, или просто го будалкаше? В този момент Бийн му напомни, че втората смяна вече го чака за сутрешния брифинг.
— Тръгвай, идвам след тебе — отвърна Руни.
След малко двамата с Майкъл Берило влязоха в заседателната зала. Указанията се състояха в оглед и разпити из бардаците на наркоманите и травеститите.
— Първостепенната задача на всеки от вас е да се добере до някакви контакти на Норман Хейстингс из тези среди. Хейстингс е главната ни връзка с убиеца, защото в схемата на убийствата той е най-нередовният.
Разнесе се смях и Руни подсмръкна, за да прикрие усмивката си. После ги уведоми, че вече разполага с надежден информатор, който скоро ще предостави още сведения.
— Кой е твоят информатор? — попита го Берило, след като останалите излязоха.
— Проститутка. Арестувана е няколко пъти. Дължи ми една услуга. Има указания да разпита уличните момичета и сводниците. Някои от тях за нищо на света не биха проговорили пред нас, така че тя може да свърши добра работа.
— И толкоз, така ли?
Опита се да се измъкне с успешния пробив при разпита на госпожа Хейстингс.
— Не е достатъчно, Бил. Разбери, че ме натискат отгоре. Викаха ме в общината. Кметът лично ме разпитва докъде сме я докарали с това дело. Трябва ми арест, и то в най-скоро време.
Телефонът иззвъня и Берило вдигна слушалката. Той записа нещо на един лист и го подаде на Руни. „Днес са заловили Брендън Мърфи и под конвой го карат насам от другия край на щата.“ Думата „щат“ бе подчертана. Лицето на Берило потъмня.
— Бикърстаф — каза той и затвори. — Поздравления, Бил! Хванали са главния ти заподозрян. Лошата новина е, че по-нататък възлагат случая на ФБР. Ще трябва да сдадеш разследването и целия материал на едно от техните момчета, Ед Бикърстаф. Познаваш ли го? Не ми харесва тази работа, но нямам друг избор. Няколко пъти ме питаха дали изобщо си способен да ръководиш следствените действия. Борих се за тебе, особено като имам предвид, че до пенсия ти остават няколко месеца. Ако не направиш нещо, може да те пенсионират и по-рано, отколкото си очаквал.
Още щом влезе в кабинета си, Руни извади бутилка уиски, напълни чашата и я изпи на един дъх, после повтори дозата. Едва след третата чаша се отпусна и започна да обмисля спокойно положението. Какво бе пропуснал? Къде бе сгрешил? ФБР щяха да разнищят целия случай до най-малката подробност. Със сигурност щяха да го изхвърлят от играта, особено като се изясни, че Брендън Мърфи няма нищо общо с убийствата. Той се почеса по брадата. Това бе най-заплетеният случай в цялата му кариера и сякаш напук не бе стигнал до нищо. Трябваше да разчита, че Лорийн Пейдж ще успее да се добере до нещо съществено. Той вдигна телефона и отново набра номера й. От другата страна не отговориха.