Чакаха повече от час. Видяха как градинарят си тръгна с един голям трактор. Вратите автоматично се затвориха след него и една грамадна немска овчарка започна да се разхожда от вътрешната страна на оградата.
Лорийн реши да изпрати Роузи вкъщи, за да избегне срещата между нея и Руни. Каза й, че има важна работа с друг сътрудник, и че ще продължат наблюдението на следващата сутрин. Роузи я остави пред „Стройна и във форма“ и замина.
След петнайсет минути пристигна Руни.
— Разпитах доста проститутки — започна колебливо тя. — Дотук нищо, но скоро ще открия сводника на Холи. Той може да помогне. Имаш ли сведения за някакъв сервиз за стари коли в Санта Моника? — Тя му разказа, че едно от момичетата си спомняло за някакъв свой клиент, който отговарял на описанието и който носел бутонели с емблемата на сервиза. — Сега се опитвам да стесня диапазона от възможните заподозрени. Все пак това са петдесет служители. Не мога да свърша по-бързо. Правя снимки на всеки от тях, после ги показвам на момичетата с надеждата да разпознаят някого като свой клиент. Доста се изхарчих. Трябваше да наема кола, да купя фотоапарат, плащам и на една приятелка, която ми помага.
Руни извади портфейла си.
— Искам да говоря с психолога. Моля те, уреди ми среща.
— Защо искаш да се видиш с него?
— Искам просто да поговоря с него. — Лорийн прокара пръсти през косата си. — Знаеш, че бях добра при сглобяването на отделните парченца в пъзела. От анализа му оставам с впечатление, че това момче си знае работата.
Той сгъна сто и петдесет долара и й ги подаде през масата.
— Вземи. Искам снимките. Междувременно ще проуча мъжете, които работят в този сервиз. Може някой от тях вече да има досие при нас.
— Направи го тихо, Бил. Ако човекът, когото търсиш, работи там и разбере, че го проучваш, ще го изпуснеш. — Тя сложи ръка на бравата. — Ще ти се обадя.
— Ще говоря с Фелоуз. — Руни се колебаеше. — Можеш да се срещнеш с него, ако той се съгласи. Аз вече съм натикан в ъгъла. Трябва веднага да ме информираш за всичко, Лорийн, всичко, което може да свърши работа, без значение дали изглежда важно или не. Нали знаеш какви надменни копелета са онези от ФБР?
Той дълго гледа след нея. Дългокрака, стегната, с тънка талия. Едно време всички момчета от отряда се бяха опитвали да я свалят, но тя не допусна никаква сцена с нито един от тях. Обръщаше всичко на шега и накрая им отрязваше квитанциите. Озлобени, те бяха направили живота й ад.
— Имаш ли някакви оплаквания? — бе я попитал един ден Руни.
— Никакви — тихо, но твърдо бе отвърнала Лорийн.
Никога не се оплака, не „натопи“ никого от колегите си, дори и след като разбра, че спяха безплатно с проститутките. Бе толкова жилава, че никой не очакваше един ден да рухне и да се пропие. Той се запита колко ли дълго бе крила, че пие редовно. Някога се възхищаваше от упоритостта й. Беше изключително смела. В паметта му изплува една от най-напрегнатите им нощи. Извикаха го по сигнал в един от баровете в центъра на града. Някакъв отчаян мексиканец бе взел за заложница една от сервитьорките в собствения си бар и заплашваше да я заколи. Вече бе ранил с нож двама от посетителите. Всички бяха в истерия, а на улицата се събираше тълпа от зяпачи. Руни бе помолил за подкрепление, което пристигна под формата на патрулната двойка Лорийн Пейдж — Брайън Дъли. По това време Пейдж беше още новобранец. Дъли, дебеланко с щръкнало бирено шкембе, се заклати към Руни и заобяснява, че двамата се нуждаят от разяснения по случая. В този момент от бара се разнесе писък. Трябваше им примамка, която да отвлече вниманието на мексиканеца, за да го обезоръжат откъм гърба. „Няма начин“ — бе заявил Дъли. Руни тъкмо се канеше да му заповяда въпреки всичко да влезе вътре, когато Лорийн пристъпи напред.
— Аз ще свърша работата. Не можем да оставим момичето нито секунда повече.
Партньорът на Руни и самият Дъли заобиколиха сградата, за да влязат през задния вход. В този момент Лорийн отвори вратата на бара и пристъпи вътре. Полуделият барман стискаше за врата вцепенената жена с опрян в шията й нож. Бе успял да я пореже и по роклята й се стичаше кръв. От ужас тя се беше напикала. Устата й беше широко отворена, очите й щяха да изскочат от орбитите.
Лорийн пристъпи с вдигнати ръце.
— Сама съм, Роберто. Пусни я и дай да поговорим. Барманът блъсна момичето на пода и стъпи върху главата му.
— Твърде късно — изхили се истерично той и вдигна ножа. — Вече е късно за разговори!
Лорийн го гледаше право в очите и пристъпваше бавно към него. Мексиканецът нервно прехвърли ножа в лявата ръка и извади пистолет от колана си. Тя спря, без да сваля поглед от него и сякаш без да забелязва насочения към главата й пистолет.