— Никога не е късно за разговори. Кажи ми какво е станало.
— Изхвърлиха ме от квартирата и взеха децата ми. Те нямат право да постъпват така! Аз работя денонощно, плащам си данъците, те нямат право… Срещнах се с началниците и те ми казаха, че всичко ще се уреди и „никой не може да те изхвърли, Роберто“, но ето, изхвърлиха ме като…
Руни стреля пръв, след него Дъли. Мозък и кръв изпръскаха лицето на Лорийн. Тялото на мексиканеца се свлече върху хълцащата от ужас сервитьорка.
Изправиха я. Тя се хвана конвулсивно за Лорийн и не разреши да я отделят от нея дори и след като лекарят пристигна. Лорийн седна с нея в линейката и изчака действието на успокоителните таблетки.
— Можеше да се мине и без убийство — пристъпи тя към Руни и Дъли, след като линейката потегли.
— Той щеше да я заколи — вдигна ножа към лицето й Руни.
— Ти, какво, оплакваш ли се?
— Не — отвърна едва чуто тя. — Не се оплаквам.
През целия път до дома си той мислеше за Лорийн и Лубрински. Бе сигурен, че между двамата е имало нещо. Бяха толкова близки. Заедно пиеха след дежурство. При мисълта за хубавия, тъмнокос офицер Руни почувства безкрайна тъга. Бе един от най-добрите полицаи, които бе срещал в кариерата си, от типа „самотник“, но без съмнение, истински мъж. Когато им съобщи, че двамата с Лорийн ще работят заедно като патрулна двойка, очакваше буря, а те станаха най-добрата двойка в участъка. Защо сега нямаше двама полицаи като тях да се хванат с разследването на убийствата на проститутките? Уви, такива като тях се срещат веднъж на сто години, помисли със съжаление капитанът. Лубрински и Лорийн — вода и масло, и все пак…
След срещата с Руни Лорийн се отправи към квартала на хомосексуалистите. Седна в едно от кафенетата и започна да се оглежда за Нала и Диди, но те не се появяваха. Тя попита за Къртис и разбра, че обикновено посещавал едно от заведенията по-нататък по улицата.
Барът тънеше в полумрак. Касетофонът гърмеше толкова силно, че беше невъзможно да се разговаря. Тук-там се мяркаха клиенти. Тя седна на бара и си поръча кока-кола.
— Как си? — ухили се негърът, докато й подаваше чашата.
— Отдавна не си се мяркала насам.
— Търся Къртис.
— Ей го къде играе с приятели — кимна барманът по посока на малката зала.
Около билярдната масата стояха четирима мъже с шикозни костюми и ярки копринени вратовръзки. Щампованата коприна в стил „Мики Спилейн“ бе последният моден хит сред сводниците. Лорийн нямаше намерение да прекъсва играта, но Къртис вдигна поглед и я видя.
— Мен ли чакаш, сладурано?
— Ако имаш секунда време… — Тя се обърна и тръгна отново към барплота.
— Коя е тази? — Къртис погледна въпросително останалите, докато натриваше с тебешир края на щеката, но те свиха рамене и продължиха играта.
Лорийн си поръча втора кока-кола. На бара бяха седнали още няколко души. Силно изрусена дебелана, попрехвърлила четиридесетте, се опитваше да свали неопитен младок, който очевидно за първи път попадаше на подобно място. Кожената й пола, вдигната до хълбоците, пращеше по шевовете, а от деколтето й напираха огромните разголени гърди. Лорийн с насмешка наблюдаваше изпълнението на „програмата“. Всяко движение бе предназначено да подчертава и предлага обилните й прелести — бавно разтварящите се бедра, честото облизване на ярко начервените устни, дълбоките въздишки, разлюляващи огромната й гръд. Момчето се наведе към нея, сякаш бъдещето му зависеше от нейната дума, а погледът му стоеше като закован в разголеното деколте. Лорийн се усмихна в очакване на момента, когато проститутката ще назове цената, и не се излъга. Дебеланата докосна дискретно гърдите си с ръка и промълви нещо, след което се облегна на стола и зачака реакцията на своята жертва. Момчето плати сметката и я погледна в очакване. Тя гаврътна съдържанието на чашата си и хванати под ръка, те напуснаха кафенето. „Вероятно държи стая в някой от околните мотели“ — помисли Лорийн. Момчето очевидно бе ученик или студент, решен да сложи край на своята девственост. Е, сигурно не е предполагал, че ще бъде толкова просто, усмихна се след тях Лорийн.
В този момент до нея се облакъти Къртис и си поръча бира.
— Ти познаваш две мои приятелки, Нала и Диди — започна тя. — Не мога да ги открия на „стъргалото“.
— Още е рано за тях. Кажи какво искаш.
— Познавам Арт.
— Искаш видео филмчета, така ли?
— Може би.
Къртис внезапно се премести съвсем близо до нея.
— Значи така, познаваш Диди и Нала. — Той я събличаше с очи, докато накрая закова поглед в подножието на корема й. — Но всъщност не си като тях. Искаш ли да изкараш някой друг долар, ако случайно си закъсала?