По-ниският я съзря и махна с ръка.
— Вие ли сте Лорийн Пейдж? Ей сега идвам.
Играта продължи още десет минути. Накрая Фелоуз извика нещо радостно, прегърна другия и по това тя предположи, че е спечелил гейма. Партньорът му избърса лицето и ръцете си с бяла кърпа, метна я на раменете си и напусна корта, без да погледне към нея. Фелоуз обаче се обърна широко усмихнат и извика, че ще я чака на рецепцията след пет минути.
Остана на пейката още няколко минути. Бе шокирана от силата, с която Брад Торнбърн я привличаше. Не помнеше откога не бе пожелавала мъж. Неговата мъжественост я прободе като нож в слабините. Коремът я болеше от възбуда, бе обляна във влага, а коленете й омекваха при спомена за всяко негово движение. Лорийн остана на пейката без да помръдне, от страх, че ако стане и тръгне, може да се изправи срещу него. Събра цялата си воля, за да извика призрака на лейтенант Пейдж — онази Пейдж, която не даваше пет пари за който и да е мъж независимо от чувствата, които й вдъхва.
Фелоуз се появи на рецепцията още по-зачервен отпреди, метнал през рамо сака си за скуош. Ризата му падаше свободно върху дънките, а на раменете си бе наметнал пуловер.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, но капитан Руни не уточни кога ще дойдете.
— Няма значение. — Тя хвърли бърз поглед зад него, без да знае дали иска или не иска да види Брад Торнбърн. Той не се появи. Фелоуз я хвана кавалерски за лакътя и я поведе към паркинга. Предложи да проведат обсъждането в неговия апартамент, тъй като по това време лабораторията му била вече затворена. Портиерът му подаде ключовете на колата. Докато пресичаха паркинга, край тях бавно мина спортна английска кола, модел MG. „Като на Сиси“ — спомни си Лорийн. Фелоуз махна с ръка за довиждане и разбрала по жеста му, че това е колата на Торнбърн, тя умишлено не погледна към нея. За да прикрие вълнението си, започна да благодари на професора за готовността да се срещнат. После седна в малката му японска кола, силно притиснала бедра, ядосана, че все още не може да потуши сексуалната възбуда. Кой ли беше този мъж, питаше се тя, който я накара отново да се почувства жена.
— Направихте интересна игра — отбеляза с възможно най-безпристрастния си тон Лорийн.
— Да, първата игра за тази година, в която успях да го победя. Той е мой стар приятел. Заедно следвахме в Харвард.
— И той ли преподава тук?
— Боже мой! Не преподава, богат е като Крез. Писател е, но същевременно притежава и автомобилен сервиз за стари модели в Санта Моника. Внася колите от чужбина, реставрира ги и след това ги продава с огромна печалба. Впрочем за Брад това не е бизнес, а по-скоро хоби. Сам притежава цял гараж с подобни луксозни модели. Започнал случайно, за да реставрира собствения си парк, постепенно започнал да търгува с тях и днес бизнесът му процъфтява. Всичко, до което този мъж се докосне, процъфтява. Притежава магическата способност на Мидас да превръща в злато всичко, до което се докосне, макар че от пръв поглед не му личи. Чаровен мъж. Съжалявам, че не остана време да ви запозная с него. Впрочем и вие сигурно не сте дошли дотук само за да се запознаете с мой приятел от студентските години, нали госпожице Пейдж?
Фелоуз продължи да бърбори за тенденциите в търговията с недвижими имоти и как Неговите загубили стойността си. Говореше маловажни неща, без да спре, докато се опитваше да отгатне какво бе стреснало Лорийн. Виждаше, че е напрегната и разсеяна. Дали не се притесняваше, че непознат мъж я води у дома си? Едва ли, каза си професорът, нямаше вид на жена, неумееща да се грижи за себе си, особено след всичко, което Руни му бе разказал за нея. Сякаш прочела мислите му, тя го запита какво му е разказал капитанът за нея.