— Да, действително.
— Искали сте да ме видите. Защо?
— За да разбера дали не знаете нещо повече.
— Смятате, че зная повече?
— Не зная.
— Мисля, че знаете.
Погледите им се срещнаха и Лорийн първа сведе очи.
— Какво го кара да убива?
— Лорийн, никой не може да каже защо един мъж убива, освен когато е войник в сражение или под действието на непоносимо емоционално напрежение. — Той се облегна в креслото. — Аз не вярвам, че човек е способен да убива просто така. Винаги има причина, която го подтиква към това.
— Каква причина има нашият убиец?
— Не зная. Липсва ми спойката, обединяващият елемент. Не всички са стари, грозни проститутки. Една от жертвите е мъж, който обича да се облича като жена, а другата е седемнайсетгодишно миловидно момиче.
— То е попаднало в колата му по погрешка.
— Какво искате да кажете?
Лорийн му разказа чутото от Нала и Диди. Фелоуз се намръщи.
— Казвате, че нашият убиец всъщност е искал да вземе една от вашите приятелки. Тя руса ли е?
— Изрусена. Казва, че шофьорът спрял пред нея, но Холи се настанила в колата му. Струва ми се, че Хейстингс е познавал убиеца. Той е или хомосексуален, или травестит.
— Защо мислите така?
— Защото очевидно мрази жени на неговата възраст. Струва ми се, че мрази жената, в която самият се превръща, или иска да се превърне, когато се облича в женски дрехи.
— Каква е връзката с убийството на Хейстингс? — Той затвори очи и облегна глава на креслото.
— Познавали са се. Може би Хейстингс го е подозирал, или го е заплашил, че ще съобщи в полицията.
Фелоуз подръпна едното си ухо.
— Има едно лице, което може да даде ключа към загадката — жената, която той се е опитал да убие на паркинга. Боя се, че полицията не осъзнава напълно важността на тази свидетелка. Тя го е видяла, разговаряла е с него, усетила е миризмата му. Той се е нахвърлил върху нея с чука и според показанията на семейството тя е излязла от колата обляна в кръв. Описанието на жената, дадено и от семейството, и от шофьора на таксито, е едно и също — груба, жилава, с липсващ преден зъб, кльощава, с рядка руса коса.
Сърцето на Лорийн биеше до пръсване.
— Не мисля, че е била уличница — продължи професорът. — Поне не като останалите. Тази е била по-различна — образована, достатъчно добре информирана, за да… — Той я погледна право в очите. — Четохте ли записа на телефонното обаждане? Ясно, кратко и изчерпателно описание на убиец. Казах на Руни, че е действала почти като професионалист. Сякаш някога е работила в полицията.
Лорийн се изкашля. Фелоуз се оказа невероятно добър психолог.
— Съгласна съм, но не мисля, че ще я открият.
— Ако не я открият, значи не я търсят — сви рамене той. — Тя е тук, в града.
— Защо мислите така?
— Защото не е поискала да каже името си. Иска да остане анонимна.
— Това още не означава, че не е могла да вземе първия автобус и да замине за друг град. Само фактът, че не е казала името си, не означава нищо.
— Тя иска полицията да го залови! Ако пътуваше от място на място, нямаше изобщо да се обади в полицията. Мисля, че и досега живее в този град.
— Мислите ли, че той ще извърши ново убийство?
— Разбира се, веднага щом изпадне в това настроение. Предполагам, че в момента изпитва задоволство от безсилието на полицията. Дори и пресата утихна. — Той направи пауза и след малко продължи: — Убийствата са неговият сексуален живот, неговият акт. Причината е свързана със собствената му сексуалност. Той не може да получи удоволствие от мастурбация, а вероятно е напълно импотентен. Неговата мъжественост е деформирана, извратена. Той е едновременно и мъж, и жена, но убива в качеството си на мъж. Ние обаче знаем това благодарение на анонимната свидетелка. Така че не търсим мъж, който се преоблича като жена и след това излиза и убива. Не, ние търсим мъж, който има потребност да убива системно. Съгласен съм с вас, че с тези убийства той иска да убие жената в себе си. — Фелоуз седна върху облегалката на креслото и започна да поклаща крака си. — Руни ми каза, че сте убили дете. Били сте пияна по време на дежурство.
Думите му я прободоха като нож. Притесняваше я и начинът, по който той я наблюдаваше, докато й задаваше въпроса.
— Спомняте ли си какво изпитахте в момента на това убийство?
— Трябваше да застрелям много хора по силата на своя дълг. Не съм забравила нито един от тях.
— Не отговорихте на въпроса ми. Попитах помните ли какво изпитахте, когато убихте онова дете.