— Може би трябва да повикате второ такси? — подхвърли тя. Той пристъпи към библиотеката, махна една от книгите и цялата стена се отвори навътре към огромна спалня. Той се поклони театрално.
— Имам даже тайна стълба, която извежда долу в градината. Ако таксито не дойде, докато слезем долу, аз сам ще ви откарам до дома.
Лорийн влезе в спалнята. Високо над огромното легло бяха окачени огледала, но въпреки тях в обстановката липсваше очакваният еротичен привкус. Стаята бе идеално подредена. Светлобежовите орехови повърхности на мебелите блестяха с мек опален отблясък. Стените бяха покрити със снимки на руси жени.
— Моят харем, както казва Дили — кимна към тях Брад и застана плътно зад нея. — Според нея всички те са напълно взаимозаменяеми. Вие какво мислите?
Усещаше горещата му близост като нещо материално, но се овладя и започна да разглежда фотографиите с привиден интерес.
— Мисля, че са прекрасни.
Той леко докосна рамото й, като с перо, после бавно спусна длан надолу, хвана ръката й и я постави върху члена си, за да почувства ерекцията му.
— Искам да те чукам — едва чуто промълви той. Тя не дръпна ръката си. Цялото й тяло гореше.
— Картината на Дили нищо не преувеличава — засмя се, като отчаяно се мъчеше да запази самообладание, после бавно започна да го гали, все още без да се обръща. Брад простена, прегърна я и започна да разкопчава блузата й. После надигна сутиена и продължи да милва втвърдените й зърна. Бе усетил, че е превъзбудена. Лорийн затвори очи. Краката й бавно се разтваряха, неподвластни на разума й.
— Недей! — прошепна. — Не прави това с мен. Не искам. Трябва да тръгвам.
Брад продължи да я гали и задъхана от страст, тя с ужас разбра, че ако прокара ръка между краката й, няма да може да устои. Трябваше веднага да се отдели от него. Грубо отблъсна ръцете му, но той рязко я обърна към себе си и я целуна. Беше сладка, нежна целувка. Притисна се към него и обгърна шията му с ръце. Тялото й изтръпна от потискания с години копнеж.
— Откъде имаш това? — Прокара пръст по белега й. — Знаеш ли, че ме подлудява? Възбуждаш ме всеки път, когато наклониш встрани глава и погледнеш косо. Имаш прекрасни очи. Искам да те любя, Лорийн.
Тя си спомни ужасните белези по хилавото си тяло, а дрезгавият му глас продължаваше да й шепне неща, които дори не бе мечтала да чуе. Задушаваха я сълзи.
— Трябва да тръгвам.
— Не още.
— Пусни ме!
Той отстъпи и тя трескаво започна да закопчава блузата си. Трябваше да говори, да говори без да спира, за да задуши изгарящото я желание.
— Не зная за каква ме мислиш, но имаш железни нерви. Иди да спиш с някоя от твоите първокласни момиченца. Аз не съм за теб. Не смей да ме пипнеш с пръст, защото ще трябва да платиш, скъпи мой! Попаднал си на неподходяща партия. — Лорийн прокара пръсти през косата си и се погледна в огледалото. Той отстъпи още няколко крачки, смутен и напълно объркан. — Те може и да се шашват от тази конструкция с огледалата, но не и аз. Не се опитвай да реализираш фантазиите си с някого, когото изобщо не познаваш и никога няма да разбереш. И тъй, ти извика ли ми такси или това беше само част от театъра?
— Колко вземаш? — Лицето му бе потъмняло от гняв.
— Аз сама избирам клиентите си. Как да изляза оттук? Брад стисна китката й, но тя рязко я дръпна и замахна, готова да го зашлеви.
— Стой далеч от мен, богато момченце!
— Попитах колко.
Стомахът й се гърчеше. Искаше й се да я грабне и с целувка да спре мръсния поток от думи, които устата й бълваше.
— Кажи си цената — настояваше той.
Лорийн се огледа с надеждата да види врата. Явно с шокиращо поведение не бе успяла. Брад бе унизен, разярен и още по-красив от преди. Трябваше да бяга!
— Нямаш толкова пари — успя да каже тя.
— Така ли? И колко пари са това? Петстотин, може би седемстотин и петдесет? Не ми приличаш на хилядадоларова курва, но щом казваш хиляда, ще ги имаш.
Той пресече стаята, отвори гардероба и извади пачка банкноти. В този момент телефонът иззвъня. Брад хвърли парите към нея, вдигна слушалката и няколко секунди слуша без да каже нищо.
— Таксито ти. Защо не ми оставиш телефонния си номер? Може би ще го направим някой друг път? — Отвори скритата в стената врата и Лорийн видя стълбата, водеща към градината. Нервно се изсмя и хукна надолу. Брад не я последва.
— Аз наистина искам, Лорийн.
— Аз не съм курва, Брад. — Тя се обърна и го погледна. — Не искам нито теб, нито парите ти. Лека нощ.