Руни влезе в лабораторията, за съдебномедицинска експертиза и разгледа дрехите на жертвата. Бяха умерено скъпи, от представителни модни марки. Само обувките обаче можеха да му послужат. Бяха с високи токове и впечатляващо големи, направени по поръчка в едно ателие, известно с хомосексуалните и транссексуалните си клиенти. Записа името на ателието, сигурен, че с тази улика лесно ще идентифицира жертвата.
В участъка го чакаше Бийн. Вече бе разпитат дневния пазач, който не помнеше лицето на човека, оставил колата в паркинга преди повече от едно денонощие. Собственикът й бил заминал извън града преди седмица и когато се върнал, установил, че автомобилът е откраднат. Никой от работниците в гаража не можеше да каже поне приблизително кога линкълнът е бил оставен при тях.
Руни инструктира полицаите да направят оглед на гаража. Имаше вероятност убиецът да е пренесъл трупа в друга кола. Съдебната медицина не откри следи от кръв, нито дори отпечатъци от пръсти в купето. Воланът бе добре избърсан. Откриха обаче дълги руси косми, които веднага бяха изпратени за изследване. В девет и половина Майкъл Берило го извика.
Руни мрачно слушаше. Бе решено той да води следствието, докато хората на ФБР се запознаят с всички данни и могат да го поемат изцяло, след което, както Берило се изрази, „ще можеш вече спокойно да си подстригваш моравата зад къщи, Бил“. Злорадството в гласа му притисна още повече приведените рамене на капитана.
— Не мисли, че те отстраняваме поради непрофесионално поведение или некадърност, Бил. Просто…
— Просто ви трябва изкупителна жертва. Разбирам. Не исках да се простя със службата по този начин. Дадох най-хубавите години от живота си на полицията. Както и да е. Все някой трябва да бъде виновен, че това ненормално копеле още не е заловено. Защо пък да не съм аз?
— Съжалявам, че така приемаш нещата.
— Радвам се поне, че ще мога да поговоря с арестанта, който водят със себе си.
— Да, може би… — закашля се Берило, — може би ще ти позволят да го видиш.
Подчинените му знаеха, че има вероятност да бъде сменен, но не очакваха това да стане толкова бързо. Независимо от тежкия му характер момчетата бяха привързани към него. И Бийн беше смутен. Щом местеха Руни, значи всички, които досега участваха в следствието, щяха да минат през атестация. В изказването си той повтори думите на капитана, че докато ФБР поеме случая изцяло, те всички трябва да работят с удвоени сили. Никой още не бе видял арестувания Брендън Мърфи.
— Ще извадим голям късмет — потупа го по рамото Бийн, — ако ония от ФБР се появят със заподозрян, на когото да стоварят всички убийства. Те обират славата, а ние си тръгваме с подвити опашки.
— Трябва да разберем кой е той или тя. — Руни кимна към снимките на последната жертва и тръгна към лабораторията. Бе решил още веднъж да посети госпожа Хейстингс. Връзката между странните навици на съпруга й и тези на последната жертва не бе случайно съвпадение.
— Капитане, да се обадя ли на Ендрю Фелоуз? — извика след него лейтенантът. — Трябва да видим дали той има какво да каже.
— Разбира се. Ще ми бъде интересно да поговоря още веднъж с Големите уши.
Докато Бийн търсеше телефона на Фелоуз, екипът се раздели на няколко групи, чиято задача бе да се срещнат с известните на полицията травестити от различни квартали и да ги разпитат. Руни изпрати двама агенти да проверят всички служители на сервиза С&А в Санта Моника, като изрично ги предупреди да не привличат вниманието.
Той слезе в подземието, където бяха килиите на арестантите. След като премина през няколко безкрайни и ярко осветени коридора, капитанът остави оръжието си пред последния вход и взе ключа. Дежурният включи компютъризираното табло и светодиодите замигаха по него.
— Къде е заподозреният?
Сержантът показа четиринадесетата клетка.
— Мога ли да видя какво става там?
— ФБР го разпитва вече няколко часа. — Дежурният му хвърли многозначителен поглед и включи един бутон на пулта.