Руни пристъпи към един от екраните на стената. Брендън Мърфи седеше на нара с отпуснати върху коленете длани. Бе облечен в дънково яке и мръсна тениска. Бяха го накарали да си събуе обувките. Огромният му бирен корем, по-внушителен и от този на Руни, висеше унило върху изтърканите джинси. Капитанът не виждаше другия човек в килията, но чуваше тих глас, който помоли Мърфи да разкаже всичко от самото начало. Мърфи гледаше право в камерата.
— Боже Господи, нищо не разбирам! — Той разтри квадратната си челюст. — Гладен съм, искам поне една цигара. Колко пъти да ви кажа, че не съм виждал жена си от десет месеца. Другата съм я виждал един-два пъти преди не знам колко години. Имате грешка. Сигурно търсите друг човек, а сте попаднали на мене.
Руни запали цигара. Брендън Мърфи бе точна противоположност на убиеца. Не само че бе дебел и нисък, но едва ли някога през живота си бе слагал костюм с жилетка. Той обясни къде е бил през нощта на убийството и стана.
— Даже не бях в Лос Анджелес — сви юмрук арестуваният. — Вече ви казах, бях в Детройт. Заради вас ще си загубя работата.
Капитанът тръгна. Бе видял достатъчно. Ни за миг не бе допускал, че Мърфи може да има нещо общо с убийствата. Колкото повече време губеха с него хората на ФБР, толкова по-добре, помисли той и се отправи към дома на госпожа Хейстингс.
Роузи се събуди, когато Лорийн, облечена като за работа, приближи леглото й с чаша чай в ръка.
— Ще се върна за закуска — усмихна се тя.
Хектор я накара да се претегли и я изпрати в танцувалната зала. Лорийн изигра пълната програма от упражнения и веднага след това взе леденостуден душ. Чувстваше се бодра и изпълнена с енергия. Върна се до вкъщи пеша, като пробяга цялото разстояние, без да се напряга до запотяване.
Роузи бе сложила на масата овесени ядки, витамините, протеиновата напитка, плодове и кисело мляко. Лорийн яде лакомо. Чувстваше се както някога, преди да се пристрасти към бутилката.
— Миналата вечер срещнах Брад Торнбърн — подметна тя. — Познава се с психолога. Играеха скуош и… — Вгледа се някъде далеч, за да си представи отново хубавото лице и атлетичната му фигура. — Живее в къщата на Бевърли Глен. Тя е негова. А също и сервизът за стари автомобили в Санта Моника.
Роузи дръпна един стол и седна, докато тя разглеждаше снимката на мерцедеса с профила на Стивън Янклоу. На фокус бяха само брадата и дясната му ноздра. Сложи до нея снимката с русата жена.
— Мисля, че си права. Това е едно и също лице. — Отвори папката на делото и отгърна раздела за убийството на Норман Хейстингс. — Искам да се срещна с жена му, а през това време ти трябва да наемеш друга кола и след два часа да ме вземеш от дома й. Занеси филма в някое ателие и поискай да увеличат снимката с русата шофьорка или шофьор.
— Няма ли начин да измъкнеш повече пари от онзи твой приятел?
— Ще се опитам, но се съмнявам, че ще успея. — Лорийн отброи шейсет долара и ги остави на масата заедно с адреса на госпожа Хейстингс. Парите отново бяха на привършване.
— Ще му кажеш ли за тези снимки?
— Още не. Трябват ни допълнителни данни.
Роузи взе оставения пред вратата вестник и й го подхвърли.
— Ще се видим по-късно — извика тя и излезе.
Лорийн разгърна вестника. „Убиецът с чука напада отново“ — крещеше огромно заглавие от първата страница. Името на жертвата не се споменаваше. Казваше се само, че е бяла жена на около четиридесет години и че е намерена в багажника на откраднат автомобил. Заедно с данните на колата и адреса на гаража бе поместен и обичайният апел на полицията за съдействие от страна на гражданите, които могат да дадат някакви сведения по случая.
Лорийн позвъни на Руни, но той беше излязъл. Тя погледна часовника си. Беше твърде късно да промени плановете си.
Руни чакаше пред дома на госпожа Хейстингс от четвърт час. Съседката го успокои, че сигурно е завела децата си на училище и скоро ще се върне. Той отпи малко бърбън, внимателно затвори шишенцето, извади от джоба си поредната ментова дъвка и разтвори сутрешния вестник.
Госпожа Хейстингс най-после се върна. След като паркира, тя извади чанта с покупки от багажника и тръгна към дома си. Руни реши, че ще изчака десетина минути, преди да звънне. Докато гледаше в огледалото за обратно виждане, забеляза Лорийн. Тя вървеше по тротоара и оглеждаше номерата на къщите. Когато стигна до колата му, той подаде глава от прозореца.
— Добро утро.
— Здравей — изненада се тя. — Отивам при госпожа Хейстингс. Искам да говоря с нея.
— Ще дойда с теб. Лорийн се колебаеше.
— Може би ще измъкна повече от нея, ако съм без теб.