— Пристигнахме — обади се Роузи.
Лорийн отвори очи. Трябваше да изпие нещо силно. Жаждата за глътка алкохол бе толкова голяма, че дори не се замисли защо бе дошла тук.
— Пие ми се — промълви тя.
Приятелката й паркира до тротоара и хукна към отсрещния гастроном. След малко се върна с кашон кола.
— Нали искаш да пиеш? — подаде й една кутия.
Тя изгълта питието на един дъх. Роузи също си отвори една и извади от чантата си парче бананов сладкиш. Една мисъл проблесна в главата на Лорийн. Какво бе казал Руни? Последната жертва бил травестит, в чийто стомах намерили останки от бананов сладкиш. Обля я студена пот. Кой обикновено приготвяше сладкиша, Нала или Диди? Диди беше изрусена и на приблизително същата възраст. Не, не беше възможно! В този свят имаше толкова случайности!
— Трябва да намеря телефон, Роузи!
— Аха, телефон й притрябвал! За тъпа ли ме мислиш? Чудиш се как да влезеш в гастронома и да грабнеш първата бутилка водка, която ти попадне пред очите! Да пукна, ако не стане точно така!
— Глупости, Роузи! Щом не вярваш, ела с мен.
Докато набираше телефона на Нала и Диди, Роузи продължаваше да я държи под ръка.
— На телефона е Лорийн.
— Здравей, маце, как си? — Гласът на Нала бе дрезгав, като след ставане от сън.
— Аз съм супер, Нала. Диди там ли е? Трябва да говоря с нея.
— Не, миличка, още не се е върнала. Тази нощ май се е скапала от бачкане, дъртата му крава! Сигурно скоро ще се върне, защото след малко фризьорката ще дойде да я подстригва. Ще й кажа да ти се обади.
— Знаеш ли къде е в момента?
В слушалката се чу как звънецът иззвъня.
— Ето я, връща се. Изчакай една минута, тя ей сега ще ти се обади.
— Благодаря, Нала, по-късно ще се обадя. Сега бързам.
— Какво беше това? — Роузи я гледаше недоумяващо.
— Нищо особено — сви рамене Лорийн. — Боях се, че с Диди е станало нещо лошо, но тя току-що се прибра вкъщи.
Те потеглиха към сервиза. Този път Лорийн трябваше да влезе в магазина, за да се срещне с човека, когото госпожа Хейстингс бе разпознала на снимката. Знаеше, че има вероятност да се сблъска лице в лице със Стивън Янклоу, и един Господ знаеше какво обяснение би могла да даде за присъствието си тук.
Нала наметна палтото си. Двамата полицаи не обясниха защо искат да ги придружи, но се разбра, че посещението им е свързано по някакъв начин с Диди, защото поискаха да им покаже снимки на съквартирантката си. Ако я бяха арестували за проституция, едва ли щяха да искат снимки. Значи нещо друго бе станало, нещо по-лошо. Попитаха я познава ли господин Дейвид Бъроуз. Никой не наричаше Диди с предишното й име Дейвид, с изключение на ченгетата.
Половин час по-късно тя разпозна трупа на Диди. Беше в шок и само повтаряше името й полугласно. Лицето с нищо не напомняше любимата й приятелка. Единствено червеният маникюр и тежкият пръстен с топаз свидетелстваха, че това въпреки всичко е Диди. Патрулната кола я откара обратно у дома. Двамата полицаи й помогнаха да изкачи стълбите и да си отключи. Едва когато влязоха, попитаха кога е видяла за последен път приятелката си.
ФБР щателно провери всички дати и контакти, които Брендън Мърфи успя да си спомни. След като се свързаха с фирмите — превозвачи и провериха достоверността на показанията му, те го пуснаха от ареста. Оказа се, че в нощта на убийството на Хелън Брендън Мърфи е бил на стотици километри от Лос Анджелес. Не е бил и близо до която и да било от останалите жертви към датата на тяхната смърт. Лишени от толкова необходимия заподозрян, агентите се заловиха да изучат щателно историята на случая. Но тъй като официалната задача, поради която бяха изпратени тук, бе да открият и арестуват Брендън Мърфи, те така и не получиха назначение да започнат разследване на самите убийства.
Глава 14
Колата спря на паркинга пред сградата на С&А.
— Тръгвам. Чакай ме тук и ако не изляза…
— Ще се застрелям — засмя се Роузи.
Лорийн излезе, подръпна сакото си и тръгна изправена към входа. Залата бе пуста. Огромният махагонов щанд бе покрит с ветрилообразно разположени дипляни и брошури. Разнасяше се тиха музика в стила на двайсетте години. В стъклени шкафове бяха наредени малки пластики, подобни на оскари, спортни купи и знаменца. Стените бяха покрити с красиви снимки на старинни модели автомобили.