— Заподозрян ли е господин Янклоу?
Лорийн прокара пръсти през косата си. Знаеше, че не може да попита за най-важното, без да си навлече неприятности.
— Носеха се слухове… — тихо продължи Хънтър. — Не зная дали имам право да говоря за това. В края на краищата това са само приказки… Янклоу има странни маниери и понякога е доста неуравновесен. Тук никой не знае нищо за личния му живот, но се говори, че преди няколко години е имало разследване. Агентите от Нравствения отдел го арестували за известно време. В крайна сметка нищо не излязло.
На вратата се появи млада красавица.
— Извинете, господин Хънтър, един клиент ви чака.
— Запознайте се със секретарката ми.
Лорийн попита дали Шийла може да й покаже хангарите, но Хънтър отклони молбата й. Трябвало да попита началника си.
— Е, добре. Ще почакам тук заедно с Шийла.
— Разбрах, че се интересувате от Хейстингс — започна момичето. — Той често идваше тук. Паркираше зад сградата и се любуваше на последните доставки. Тази сутрин проверих датите, от полицията ни помолиха за това. Доколкото си спомням, точно в тези дни неговата кола е била при нас. Дадох едно копие на полицая. — Тя подаде на Лорийн един лист. — Бях в шок, когато прочетох как е бил убит. Господин Хейстингс беше толкова тих, скромен човек, също като баща ми.
Лорийн погледна датите и топло се усмихна.
— Можете ли да направите същата справка и за други коли? 1 — От полицията вече ми дадоха още един списък на автомобили. — Шийна прехапа устни. — Обясних им, че това не е гараж. Просто разрешаваме на служителите си й на някои приятели да използват паркинга. Понякога няма нито едно свободно място.
— Може ли да погледна хангара?
В обширния двор имаше още няколко пристройки и множество коли, разположени върху рампите. Лорийн веднага прецени, че компанията имаше много повече служители, отколкото Роузи бе пресметнала. Без съмнение бизнесът процъфтяваше.
В хангара бе горещо като в пещ. Някои от автомобилите бяха покрити с потънали в прах чергила и очевидно стояха тук от месеци. В края на халето бе разположен гаражът на служителите.
— Господин Торнбърн предпочита автомобилите на нашите хора да не се виждат. Не били добра реклама за фирмата. Ето тук обикновено стоеше колата на Хейстингс. Оставяше я по за няколко часа заедно с ключовете, в случай че се наложи да я преместим.
В дъното на хангара бяха оставени три състезателни автомобила, покрити със сребристи чергила.
— Това са любимките на господин Торнбърн — продължи девойката. — Преди време той често се състезаваше, но напоследък все по-рядко го прави. Една от неговите съпруги му правеше големи скандали за това.
Шийна отвори една врата и двете влязоха в обширен прохладен коридор. От двете страни се редяха офиси със спуснати щори. Единият беше на Брад Торнбърн, както показваше табелката на вратата. Малко по-нататък бе този на Шийла. Тя извади някакъв дневник и започна да проверява на кои дати автомобилите, за които Лорийн се интересуваше, са били в гаража.
— Същите коли ми посочиха и от полицията. Само една е била при нас, колата на Хейстингс. — Телефонът иззвъня. Момичето отговори утвърдително и затвори. — Трябва да изляза. Господин Хънтър иска да му занеса фактурите. Той получава премия върху продажбите в края на всяка седмица.
— Мога ли да ви изчакам тук?
— Разбира се. Ще кажа на господин Хънтър, че съм ви оставила сама.
Щом Шийла излезе, Лорийн разтвори дневника и започна да проверява ред по ред. Знаеше, че вече е близо до целта. Стивън Янклоу без съмнение бе замесен в убийствата.
Роузи излезе от колата. Роклята лепнеше по тялото й. Бе паркирала на чуждо място и хората я гледаха накриво. Тя обиколи автомобила, като си вееше с ръка и бършеше изпотеното си лице. Чакаше вече цял час. Тъкмо обмисляше дали да не влезе, когато един от механиците тръгна към нея.
— Знаете ли, че това е частен път? Какво обичате?
— Нищо. Чакам приятелката си. Тя е вътре.
— Защо не я почакате ей там? След малко ще пристигне нова доставка и това място ще ни потрябва. Затова тръгвайте, ако обичате!
Тя излезе от двора, направи кръг около сградата и тъкмо се канеше да паркира до оградата, когато край нея мина белият мерцедес на Янклоу.
— Хайде, Лорийн, какво се мотаеш още там? — измърмори Роузи. Точно срещу нея, на входа на сградата, някакъв елегантен мъж в тъмносиньо сако изпращаше трима японци. След малко и той влезе в хангара. От приятелката й все още нямаше и следа.
Шийла се върна малко възбудена.
— Не можах да говоря с шефа, защото още разговаря с клиентите. Вероятно искат демонстративна обиколка.