В коридора някакъв глас каза: „Добро утро, господин Янклоу.“
— Той е тук — лицето на девойката се изопна. — Вижте, трябва да предупредя господин Хънтър, че сте при мен.
— Няма смисъл, аз сама ще го намеря. Благодаря за кафето.
— Надявам се, че съм ви била полезна. Какъв ужас, нали? Горкият господин Хейстингс!
— Видяхте ли го, когато дойде за последен път?
— Не. Винаги, когато идваше при господин Янклоу, той оставяше ключовете на колата си при мен. В онзи ден сигурно е паркирал на улицата. Офисът му е наблизо. Страхуваше се да не го глобят. Смешна работа! Да се тревожиш за такава дреболия, без да знаеш, че след малко ще те убият.
— Значи Янклоу е бил тук по това време?
— Да. Искате ли да се срещнете с него?
— Може би по-късно. Сега трябва да видя господин Хънтър. Благодаря за всичко.
Лорийн премина край офиса на Янклоу със свито сърце, но той не беше там. През щорите се виждаше как секретарката му подрежда документи. Тя притича през хангара и още на изхода забеляза белия мерцедес, спрян до четките на автомивката. Някакъв мъж разговаряше с двамата работници, посочвайки гумите на автомобила. Единият служител кимна и каза на едно от негърчетата да донесе прахосмукачката. Притисната до стената, Лорийн следеше сцената със затаен дъх. Искаше й се Янклоу да се обърне, за да види лицето му, но се страхуваше, че той ще я забележи и разпознае. Бе облечен със светлосиньо ленено сако и бял панталон. Безупречно елегантен, с ниско подстригана русо-кестенява коса. Стивън Янклоу бе без съмнение човекът, който се бе опитал да я убие с чук. Защо не можеше да види поне за миг лицето му, за да бъде напълно сигурна?
На входа застана Хънтър.
— Един клиент иска демонстративна разходка с ролс-ройса, господин Янклоу, а той вече е обещан на друг. Какво да правим?
Янклоу бавно пристъпи към него и Лорийн се притисна още по-силно до стената. Двамата се отправиха към входа, но в този момент Хънтър я забеляза и й махна с ръка.
— Ей сега ще се върна, госпожо Пейдж. Извинете, че ви накарах да чакате.
Щом влязоха в сградата, тя премина почти тичешком покрай мерцедеса и излезе по пътеката на булеварда.
Двамата се отправиха към очакващите ги японци. Хънтър внимателно спомена, че сутринта е бил разпитван от полицията за случая „Норман Хейстингс“.
— И една застрахователна агентка се появи, пак във връзка с Хейстингс, по-точно с колата му. Изглежда, има някакви трудности със застраховката. Питаше дали е използвал нашия паркинг. Мислех, че си е заминала, но току-що я видях на двора.
Янклоу го блъсна и хукна назад. Изумен, Хънтър успя само да извика:
— Ами ролс-ройса, господин Янклоу?
Той връхлетя със стиснати юмруци в офиса на Шийна.
— Къде е жената от застрахователната компания?
— Тя току-що си тръгна, господин Янклоу.
— Какво искаше?
— Същото, за което и полицаите разпитваха — преглътна жената. — За колите, които са използвали паркинга.
— Как се казва? — Той вдигна дневника от бюрото.
— Господин Хънтър сигурно знае. Тя го разпитваше тази сутрин.
— Какво? Разпитвала го, така ли?
— Не, просто разговаряха. Не зная за какво. Правя само това, което ми нареждат, господин Янклоу.
Той влезе в своя офис и яростно захвърли дневника на бюрото си, после набра номера на приемната. Крясъците му се понесоха из целия коридор. Истерията му се засилваше с всяка дума, докато обясняваше на Хънтър, че ако не се яви веднага при него, независимо дали има клиенти и какви, от утре може да се регистрира в бюрото по труда.
Лорийн хукна към Роузи и скочи в колата.
— Мерси. От един час се пека на бавен огън и те чакам. От паркинга ме изгониха. Трябвал им. Умирам за глътка студена вода.
Трябваше веднага да напуснат района на сервиза.
— Хванах го, Роузи! — Тя удари с юмрук по таблото. — Не зная дали Янклоу е размазал главите на всичките, но съм сигурна, че той е убил Норман Хейстингс. Вече имам стопроцентов заподозрян за Бил!
Въпреки климатичната инсталация Руни се потеше като в сауна. Всеки момент трябваше да го извикат на съвещание с хората на ФБР. Остатъкът от деня щеше да премине в обсъждане на серията убийства и причините за неговия неуспех. Бутилката бе изпита отдавна, а носът и очите му бяха все още червени и подпухнали. Бийн постави на бюрото кана кафе и пакет ментова дъвка. Капитанът не проявяваше никакъв интерес към новата жертва. Погледна докладите и ги остави встрани.
— В крайна сметка какво е това? Мъж или жена? — бе единственото, което измърмори.
— Транссексуална проститутка — поясни Бийн. — В доклада е обяснено. Убита е миналата нощ около десет и половина.