Единствената отлика от останалите бе в начина на нанасяне на ударите. Жертвата бе удряна само в лицето. На тила рана нямаше. Съдебните медици още не бяха дали заключение дали оръжието на убийството е чук или някакъв друг предмет.
— Някакви свидетели? — вяло проговори Руни след дълга пауза.
— Тц. Излязла на улицата в обичайното време, но след малко казала, че ще се прибере, защото десният крак я болял.
— И само толкова?
— Толкова — кимна лейтенантът. — Е, нека да оставим юнаците от Бюрото да разнищят случая. Нали са големи умници? Впрочем защо още ги няма?
— Всеки момент ще се появят. В момента обядват. А, да не забравя за онзи гараж в Санта Моника. Ето доклада ми. Колата на Хейстингс била в гаража им известно време, но той я взел един ден преди да го убият. Познавал се със собствениците и я оставял там без да плаща. Гаражът е собственост на семейство Торнбърн. Да продължавам ли наблюдението?
— Щом шибаната му кола не е била там в самия ден на убийството, не виждам голяма полза от тази информация.
Телефонът иззвъня и Руни направи знак на лейтенанта да напусне. Преди да излезе, Бийн видя как шефът му се обърна към стената. Докладът за посещението му в сервиза остана непипнат на бюрото. Напразно се бе надявал, че капитанът ще го прочете, преди ФБР да започне да го пече на бавен огън. Уви, шефът му бе пил твърде много, за да забележи важните подробности.
Лорийн звънеше от уличен телефон.
— Имаш ли нещо за мене?
— Да, Бил, но не искам да говоря за това по телефона.
— Сега не мога да изляза. Онзи копелдак размаза още една. Някоя си Диди, транссексуална проститутка. И тя бе намерена в багажника на откраднат автомобил с подобни рани по лицето, както всички останали.
— Кога е станало? — глухо запита тя.
— Миналата нощ, около десет. Чувала ли си това име? Уговориха се да се срещнат след час и половина в любимия му индиански ресторант.
Руни тъкмо се канеше да прегледа докладите, когато телефонът отново иззвъня. Шефът му съобщи, че ФБР вече го чака.
Лорийн влезе и се отпусна на седалката.
— Сега накъде, съдружнико? — погледна я Роузи.
— Диди, единият от двамата травестити, с които те запознах в галерията, е убит. Трябва да се срещна с Нала, преди да говоря с Руни.
— Всичко ли ще му разкажеш? — извика Роузи, за да надвие шума на двигателя. — Ако му посочиш възможен извършител, може би ще успееш да измъкнеш малко повече мангизи от него, а?
Руни затегна възела на зацапаната си вратовръзка.
— Само това липсваше, Бил! — Берило нервно барабанеше по бюрото. — Кого, за Бога, си изпратил там?
— Лейтенант Бийн и още един полицай.
— Оплакването е за посещение на жена. Коя е тя?
— Бивш полицай. В момента е мой информатор. Среща се с всякаква паплач по улиците и нощните барове. Събира сведения.
— Гаражът в Санта Моника е доста далеч от квартала на проститутките. Някой се е явил там, представяйки се за наш служител! В нито един от докладите няма сведения за тази информаторка. Какво, по дяволите, е търсила там? Семейството на собствениците има дебели връзки и е твърдо решено да вдигне шум. Искам да отидеш и лично да се извиниш. Достатъчно неприятности си имаме вече с коментарите в пресата. Нямам намерения да си изгубя хляба заради тази глупост.
Руни отново оправи вратовръзката си. Нямаше представа кога и защо Лорийн се е озовала в Санта Моника, нито защо шефът му се горещи толкова за тази дреболия.
— Добре, сър — усмихна се насила той. — Толкова важни клечки ли са?
— Това са семейство Торнбърн! Големи пари! Стари пари! Ясно ли ти е? Хайде, действай!
— Ами ФБР? Нали щях да се срещам с тях?
— Първо направи каквото ти казвам.
Руни прекрасно знаеше кои са Торнбърн. В последните години за тях не се пишеше и говореше, но даренията им за полицията бяха огромни. Лорийн Пейдж трябваше да измисли доста добро основание за цялата неприятност, иначе нямаше да си намери място в целия щат!
Нала бе разстроена. Без грим и изкуствени мигли изглеждаше измъчена и състарена. Очите й бяха подпухнали от плач. Щом видя Лорийн, тя отново избухна в сълзи. Препарираните животни и огромните надиплени завеси придаваха зловеща атмосфера на жилището. Докато Роузи гледаше втрещена огромните снимки на транссексуални сцени по стените, Лорийн поднесе на Нала чаша вода и хвана ръката й.
— Как се случи?
— Тя имаше няколко редовни клиента — подсмръкна Нала. — Често оставаше при тях до сутринта. Щом не се върна в обичайното време, помислих, че е с някого от тях. Когато говорехме с тебе по телефона и някой позвъни, не беше Диди. Полицаите бяха дошли да ми кажат.