— Глупава кучка!
— Съжалявам. Страхувах се да се разкрия пред полицията. Хванах го…
— Мили Боже!
— Удряше ме с чук. Сигурна съм, че е Стивън Янклоу.
— Видя ли лицето му? Впрочем по-важно е дали той те е видял.
— Не, стоях далеч от него. Не исках да му подсказвам какво да прави.
Келнерът донесе вечерята й.
— Сигурна ли си, че той е човекът, който те нападна? Можеш ли да го разпознаеш при очна ставка?
— Е, и какво от това, че ще го разпозная? — Лорийн пусна вилицата. — Разпознавам го, той отрича и си излиза от полицията. В крайна сметка това са показания на бивша проститутка и алкохоличка срещу един блестящ, почтен и заможен гражданин на Съединените щати. От него се иска просто категорично да отрече, че по това време е бил на онази улица, където проститутката, тоест аз, е хванала клиент, за да изкара няколко долара. Колата не беше неговата, а ма Хейстингс. Тялото на Хейстингс е било вече в багажника. На кого ще повярват според тебе?
Руни пресуши бирата и махна на келнера да донесе още една.
Лорийн разбърка ястието и го отмести настрана.
— Мисля, че е травестит.
— Какво?!
— Мисля, че Янклоу е травестит.
— Тя мислела! Полицията не се интересува какво мислиш за този или онзи. Тя иска само и единствено факти. Боже мой, Лорийн, даваш ли си сметка колко фантастично звучи всичко, което разказваш? Я помисли дали все пак Янклоу няма две глави?
— Всички убити си приличат и са на еднаква възраст.
— А Холи?
— Тя е убита по грешка. Доказва го убийството на последната, Диди.
Лорийн разказа накратко как двете с Холи тръгнали към една и съща кола, но Холи била по-бърза и се качила. Шофьорът е искал да вземе Нала или Диди. Като е видял, че не може да се отърве по друг начин от Холи, решил да я убие.
Руни отказа да приеме тази версия. Струваше му се твърде глупава. Защо е трябвало да я убива по такъв жесток начин, след като е могъл просто да я изхвърли от колата?
— Чакай! — извика тя и удари по масата. — Ами ако всичките са били взети по грешка? Ако през цялото време е търсил Диди? Защо иначе всичките му жертви си приличат — те са проститутки на еднаква възраст, изрусени и с груби, грозновати лица?
— Опитваш се да кажеш, че този мъж е пречукал седем жени, защото търси, но не може да намери една конкретна проститутка? Хайде сега да ти припомня и за Норман Хейстингс. Дали не е помислил, че инженерът е жената, която търси? Това е тъпотия, Лорийн. Загубила си усета на ченге, миличка! Търсим човек, който от пет години убива жени, защото не може да намери онази, която му трябва? Глупости!
— Добре. Да опитаме друг вариант. — Завъртя нервно вилицата си. — Да разгледаме жертвите една по една, включително Хейстингс. Той обича да се прави на жена. Той продължава да използва гаража на С&А, въпреки че от години не им е клиент, може би защото се познава с Янклоу. Дали не е убит, защото случайно е станал свидетел на нещо скандално?
— Губя си времето! — Руни извади портфейла си и махна на келнера.
— Чуй ме, Бил! В С&А е пълно с всякакви чукове и клещи. Може би оръжията са били взети оттам. Защо не провериш и не направиш съпоставка със следите от ударите?
— Повече не се мяркай на километри около сервиза, ясно ли ти е? Аз ще огледам мястото лично.
— Моля те, провери в Нравствения отдел за досие. Направи ми тази услуга.
— Да й направя услуга! За кого се мислиш? Ако искаш, заведи дело за опит за убийство…
— Знаеш, че няма да го направя. Ако обаче намериш по-безспорни доказателства, мога да се явя, за да дам допълнителни данни в подкрепа на обвинението. Нека да ни направят очна ставка! Покажи му, че съм останала жива и мога да го разпозная в съда, и после гледай какво ще направи. Използвай ме, за да го заловиш.
— Ще помисля над това. — Капитанът стана и тръгна към мъжката тоалетна.
— Бил, той ме удари с чук! — Тя тръгна след него.
— Зная, че мога да те използвам като свидетел. Плащах ти обаче за съвсем друго — да разпиташ проститутките и да ми снесеш информация, която полицай не би могъл да измъкне от тях. Отсега нататък няма да се занимаваш с това. Ако ми потрябваш, ще ти се обадя.
— Имам нужда от няколко долара. Без пукната пара съм.
— Това не е мой проблем. — Той влезе в тоалетната и затръшна вратата.
Когато излезе, тя го чакаше пред входа. Усмихна му се и усмивката й му подейства успокояващо. Не искаше да си признае, но Лорийн наистина бе успяла да помръдне нещата. Най-малкото, защото му бе осигурила заподозрян.
— Ще видя какво може да излезе от тази история. Не предприемай нищо, преди да ти се обадя. Ето малко пари. Остави Янклоу на мене.