Стоях там, насочвах духа, гледах агонията на Афродита и вярвах в моята богиня. Афродита внезапно изпищя и се хвана за гърба.
— Отвори се и ме предпази!
След това тя се отпусна в обятията на Дарий и зарида облекчено.
Приближих се колебливо до нея и се наведох да видя лицето й.
— Хей, добре ЛИ си? Жива ли е Стиви Рей?
Афродита вдигна към мен обляното си в сълзи лице.
— Всичко свърши. Тя отново е във връзка със земята си. Жива е.
— Слава Богу! — възкликнах аз и леко докоснах рамото й. — А ти добре ли си?
Мисля, че да. Не. Чакай. Не знам. Чувствам се странно, сякаш нещо с кожата ми не е наред.
— Нейната вампирка е пострадала — промълви Ерсея. — Стиви Рей може да е в безопасност сега, но с нея се е случило нещо ужасно.
— Изпий това, мила. — Ерсея напълни отново чашата и Дарий я взе и я поднесе към устните на Афродита. — Ще ти помогне.
Афродита изгълта жадно водата. Беше хубаво, че Дарий й помага да държи чашата, зашото тя трепереше толкова силно, че щеше да я разлее. Афродита се отпусна назад и започна да диша задъхано и повърхностно, сякаш не можеше да си поеме дълбоко дъх, без да си причини силна болка.
— Навсякъде ме боли — прошепна тя на Дарий.
Приближих се до Ерсея, хванах я за китката и я дръпнах настрана, за да не ни чуе Афродита.
— Няма ли тук вампир лечител, когото да повикаш?
— Тя не е вампир, жрице. Нашият лечител не може да й помогне.
— Но е в това състояние заради вампир.
— Това е рискът, който всички консорти поемат. Съдбата им е свързана с техния вампир. В повечето случаи консор-тът умира много преди вампира и това е много тежко. Но тази ситуация не се случва толкова често.
— Стиви Рей не е мъртва — настойчиво прошепнах аз.
— Още не е, но като гледам Афродита, бих казала, че тя е в сериозна опасност.
— Тя й е консорт по погрешка — измънках аз. — Афродита не искаше да става така. Нито Стиви Рей.
— Умишлено или не, те са свързани.
О, Боже мой! — Афродита се надигна и се дръпна от Дарий. Лицето й представляваше маска на шок, която бавно се промени и изрази първо болка, а после отказ да повярва. Накрая тя потрепери толкова силно, че чух как зъбите й изтракаха, закри с ръце лицето си и избухна в сърцераздирателни сълзи.
Дарий ме погледна умолително. Подготвих се да чуя, че Стиви Рей е мъртва, отидох при Афродита и седнах до нея на канапето.
Афродита? — попитах аз и положих безуспешни усилия да не се разплача. Възможно ли е Стиви Рей наистина да е мъртва? Какво ще правя сега, толкова далеч от нея, а тя напълно недосегаема за мен? — Стиви Рей мъртва ли е?
Чух, че Близначките плачат, и видях, че Деймиън прегърна Джак. Афродита вдигна глава и аз се стъписах, като видях предишната й язвителна усмивка през сълзите.
— Мъртва? Не, по дяволите. Стиви Рей не е мъртва. Тя току-що се Обвърза с някой друг.
ТРИЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Стиви Рей
Земята я погълна и за миг й се стори, че всичко ще бъде наред. Хладният мрак беше облекчение за изгорялата й кожа и тя тихо изохка.
— Червената? Стиви Рей?
Едва когато и заговори, тя осъзна, че все още е в прегръдките му. Стиви Рей се отдръпна от него, но извика от болка, когато допря гръб до пръстта в дупката, която нейната природна стихия беше отворила, за да я предпази, и после отново бе затворила.
— Добре ли си? Н-не те виждам в тъмното — каза Репхайм.
— Мисля, че съм добре. — Гласът й я изненада. Беше слаб и немощен и беше първото загатване, че макар да бе избягала от слънцето, може би не се беше отървала от ефекта му.
— Не виждам нищо.
— Това е защото земята се затвори над нас, за да ме предпази от слънцето.
— Затворени сме тук? — Не беше паникьосан, но не беше и спокоен.
— Не. Мога да ни измъкна оттук, когато поискам — обясни тя, а после размисли и добави: — Земята над нас не е много дълбока. Ако умра, ти ще успееш да се изровиш лесно. А ти как си? Крилото сигурно много те боли.
— Имаш ли чувството, че ще умреш? — попита той, без да отговаря на въпроса й.
— Не мисля. Всъщност не знам. Чувствам се странно.
— Странно? Как?
— Сякаш не съм свързана с тялото си.
— Боли ли те тялото?
Стиви Рей се замисли и се изненада от онова, което откри.
— Не. Нищо не ме боли. — Това обаче беше странно, защото гласът й ставаше все по-слаб.
Изведнъж ръката му докосна лицето й и се плъзна надолу по врата и раменете й.
— Ох! Причиняваш ми болка.