— Не е същото! Аз не съм бил зъл толкова столетия. Не съм превърнал цяло племе в роби и не съм изнасилвал жените им възрази Старк.
— Щеше да изнасилиш Бека, ако Дарий не те беше спрял! — изтърсих аз, преди да проявя трезвия разум да сдържа думите си.
Старк отстъпи встрани от мен, сякаш го бях ударила.
— Той е влязъл в главата ти и в такъв случай там няма място за твоя воин. — Старк се обърна и тръгна към сенките.
Осъзнах, че плача, едва когато усетих, че сълзите ми капят от брадичката и мокрят ризата ми. Избърсах лицето си с трепереща ръка и погледнах останалите си приятели.
— Когато се върна след смъртта си, Стиви Рей беше толкова ужасна, че не я познах. Тя беше страшна, зла и лоша. Но аз не й обърнах гръб. Вярвах в нейната човечност и затова тя намери правия път.
— Но, Зоуи, Стиви Рей беше добра, преди да умре и после да се върне. Ами ако истината е, че Калона никога не е бил добър и не е имал човечност, която да загуби? Ами ако винаги е избирал злото? — тихо попита Деймиън. — Онова, което Калона ти е показал, очевидно е изглеждало реално, но трябва да помислиш и върху факта, че видението може да е било само вятър и мъгла. Той може да ти е показал преправена, частична версия на истината.
— Мислих за това.
— Както каза Старк, замисляла ли си се, че духовната ти връзка с Ая и споменът за нея, може да объркват преценката ти? — попита Ерин.
Кимнах и се разридах по-силно.
Хийт хвана ръката ми.
— Зи, любимият син на Калона уби Анастасия и за малко не уби хлапетата, които се изправиха срещу него.
— Знам — изхлипах аз. Но ако им е заповядал да го направят, защото Неферет е поискала? Не произнесох думите на глас, но Хийт, изглежда, прочете мислите ми.
Калона се опитва да ти въздейства, защото ти имаше силата да обединиш всички да го изгонят от Тулса — продължи Хийт.
А видението на Афродита показа, че само ти имаш силата да го победиш завинаги — рече Деймиън.
— Част от теб е създадена да причини унищожението му — допълни Шоуни.
— И същата тази част от теб е създадена да го обича — добави Ерин. u
— Не го забравяй, Зи — напомни ми Хийт.
— Мисля, че трябва да говориш с Афродита — предложи Деймиън. — Ще отида да я събудя и ще доведа и Дарий. Трябва да го обсъдим и да опишеш точно какво ти показа Калона във видението.
Кимнах, но знаех, че не мога да направя каквото искат. Не можех да говоря с Афродита и Дарий, защото се чувствах твърде развълнувана.
— Добре, но ми дайте минутка. — Избърсах лицето си с ръкава.
Джак, който наблюдаваше всичко с големи разтревожени очи, отвори малката си чантичка и ми даде пакетче кърпички.
— Благодаря — подсмръкнах аз.
— Задръж ги. Вероятно ще плачеш пак по-късно отвърна той и ме потупа по рамото.
— Защо не отидете в апартамента на Афродита? Аз ще се стегна и ще дойда след малко.
— Не се бави — рече Деймиън.
Кимнах и приятелите ми тръгнаха бавно. Погледнах Хийт.
— Трябва да бъда сама.
— Да, и аз така си помислих, но искам да ти кажа нещо. — Той ме хвана за раменете и ме принуди да го погледна в очите. — Трябва да се пребориш с чувствата си към Калона
и не го казвам, защото ревнувам. Обичам те, откакто бяхме деца. Няма да те изоставя. Няма да се отвърна от теб, каквото и да кажеш или направиш, но Калона не е като Стиви Рей или Старк. Той е безсмъртен. Той е от съвсем различен свят, но страстно иска да управлява този свят. Ти си единствената, която може да го спре, затова трябва да те има на негова страна. Калона прониква в сънищата ти. Влиза в съзнанието ти и част от него дори е свързана с душата ти. Разбирам го, защото и аз съм свързан с душата ти.
Усамотението с Хийт ме успокояваше. Той ми беше познат до болка. Хийт беше моята човешка скала… винаги до мен и отстояваше най-доброто за мен.
— Извинявай, че те нарекох ревнив и че се държиш собственически, — Подсмръкнах и издухах носа си.
Той се засмя.
— Е, донякъде съм такъв. Но винаги съм знаел какво е специалното между нас. — Хийт посочи с брадичка към посоката, в която беше тръгнал Старк. — Твоят воин няма моята увереност.
- Да, той няма достатъчно опит с мен като теб.
Усмивката му стана по-широка.
— Никой няма такъв опит, мила!
Въздъхнах, приближих се до него и го прегърнах силно.
— Ти си като роден дом, Хийт.