И после, сякаш мислите му доведоха безсмъртния при него, Хийт чу гласа на Калона, който се разнесе в нощта, и забави крачка, за да не настъпи някое камъче по пътеката.
— Всичко върви точно по плана ни — каза Калона.
— Мразя лицемерието! Не мога да понасям, че ти се преструваш за нея на нещо, което не си.
Хийт позна гласа на Неферет и се промъкна по-наблизо. Скри се в дълбоките сенки и безшумно се долепи до стената. Гласовете се чуваха от парка, вдясно от него, и той се запромъква към отвор в живия плет, който очевидно беше изход, и в лабиринта видя Калона и Неферет. Те стояха до фонтан. Хийт въздъхна облекчено. Звукът на падащата вода сигурно бе заглушил стъпките му. Той притисна гръб до студения каменен зид, вгледа се в тях и се заслуша.
Ти го наричаш преструвка, а аз го определям като друга гледна точка — отвърна Калона.
— Затова можеш да я лъжеш и пак да изглежда така, сякаш казваш истината — троснато каза Неферет.
Калона повдигна рамене.
Зоуи иска истината… затова ще й я дам.
— Избирателно.
— Разбира се. Но нима всички простосмъртни, вампири, човеци и новаци, не избират своите истини?
— Простосмъртни. Говориш така, сякаш ти си далеч от нас.
— Аз съм безсмъртен и това ме прави различен, дори от теб, въпреки че силите ти на Тси Сгили те превръщат в нещо, което е близо до безсмъртна.
— Да, но Зоуи съвсем не е безсмъртна. Продължавам да мисля, че трябва да я убием.
— Ти си кръвожадно същество — засмя се Калона. Какво ще направиш? Ще отрежеш главата й и ще я набучиш на кол, както направи с другите две, които се изпречиха на пътя ти?
— Не ставай смешен. Няма да я убия по съшия начин, както убих тях. Би било твърде очевидно. Тя може да пострада при нещастен случай, когато отиде във Венеция утре или вдругиден.
Сърцето на Хийт затуптя толкова силно, че той беше сигурен, че те ще го чуят. Неферет беше убила двете преподавателки на Зоуи! И Калона знаеше за това и го намираше за смешно. Нямаше начин Зоуи да мисли, че в него е останало нещо добро, след като чуеше това.
Не, не е необходимо да убиваме Зоуи — рече Калона. — Скоро тя сама ще дойде при мен. Вече съм засадил семената за това. Трябва само да чакам да разцъфнат и после силите и способностите й, които са огромни, въпреки че е простосмъртна, ще бъдат на мое разположение.
— На наше разположение — поправи го Неферет.
Едното черно крило на Калона се повдигна и погали тялото на Неферет. Тя се наклони към него.
— Разбира се, моя кралице — промълви той и я целуна.
Хийт имаше чувството, че гледа порно филм, но не можеше да помръдне. Вероятно трябваше да остане там, докато те наистина започнеха да се любят, и после да се измъкне, да отиде при Зоуи и да й каже какво е чул.
Ала Неферет го изненада, като се дръпна от Калона.
— Не. Не можеш да правиш любов със Зоуи в сънищата и с очите си пред погледите на всички, а да очакваш да ти дам тялото си. Тази нощ няма да бъда твоя. Усещам присъствието й.
Тя отстъпи назад от Калона. Дори Хийт беше завладян от красотата й. Буйните й кестеняви коси се спускаха около нея. Копринената рокля й беше прилепнала като втора кожа, а гърдите й се виждаха почти целите, докато дишаше учестено.
— Знам, че не съм безсмъртна, нито съм Зоуи Редбърд, но и моите сили и способности са огромни и не трябва да забравяш, че аз убих последния мъж, който се опита да има и мен, и нея.
Неферет се завъртя, махна с ръка, раздели живия плет пред себе си и мина през него. Калона остана сам и се втренчи в гърба й.
Хийт се приготви да се измъкне бавно, когато Калона обърна глава и кехлибарените му очи се насочиха точно към мястото, където стоеше.
— Е, малко човече, сега ще разкажеш страхотна история на моята Зоуи.
Хийт погледна безсмъртния в очите и разбра две неща извън всякакво съмнение. Едното беше, че съществото ще го убие, а второто, че преди да умре, трябва някак да покаже на Зоуи истината. Хийт не трепна от погледа на крилатия, а използва цялата сила на волята си, която се беше научил да обуздава на друг вид бойно поле — футболното игрище — и я насочи чрез кръвната връзка на тяхното Обвързване, опитвайки се да намери природната стихия, е която Зоуи имаше най-силна връзка — духа. Сърцето и душата му изкрещяха в нощта. Дух, ела при мен! Помогни ми да предам посланието си на Зоуи! Кажи и, че трябва да ме намери! В това време гласът му спокойно каза на Калона:
— Тя не е твоята Зоуи.
— Моя е — отвърна Калона.