обади се Деймиън.
— Няма проблем — побързах да кажа аз, защото не исках Деймиън да спомене нещо за спомените ми на Ая ппед Хийт.
- Къде е Ерик? попита Стиви Рей, докато Хийт ми подаваше кутията бира.
Още е навън и се прави на краля на замъка.
— Намерихте ли нещо, след като аз си тръгнах? Гласът на Стиви Рей изведнъж стана толкова рязък, че неколцина червени новаци отместиха поглед от екрана на телевизора където Мария и Фон Трап пееха „Моите любими неща“.
— Не. Смешникът само оглежда там, където Далас и аз вече проверихме.
Далас ни погледна от мястото си пред телевизора, като чу името си.
— Навън всичко е наред, Стиви Рей.
Тя му направи знак да дойде и Далас стана и забърза към
— Разкажи ми — прошепна Стиви Рей.
— Вече ти казах, преди да слезеш тук — отговори Далас, като стрелкаше очи към екрана, кремавите понита, крехкия ябълков щрудел…
Стиви Рей го перна по ръката.
— Внимавай, ако обичаш. Вече не съм навън, а тук. Разкажи ми пак.
Далас въздъхна, насочи цялото си внимание към нея и й се усмихна мило и покорно.
— Добре, добре. Но само защото ме попита толкова любезно.
Тя се намръщи, а той продължи.
Ерик, Джони Бий, Хийт и аз проверихме, както ти ни каза. Не беше забавно, защото ледът е много хлъзгав и навън е супер студено. Далас млъкна за миг. Стиви Рей го наблюдаваше мълчаливо. Все едно, както вече знаеш, ние оглеждахме, докато ти претърсваше Двайсет и първа улица. След известно време всички се срещнахме в пещерата. Тогава ти казахме, че сме открили три трупа на ъгъла на Луис Стрийт и Двайсет и първа улица. Ти заповяда да се погрижим за тях и после тръгна. Направихме го и аз, Хийт и Джони Бий влязохме вътре да се изсушим, нахраним и да гледаме телевизия. Предполагам, че Ерик все още е навън и оглежда.
— Защо? — троснато попита Стиви Рей.
Далас повдигна рамене.
— Може би защото е смешник, както Хийт каза.
— Трупове? попита сестра Мери Анджела.
Далас кимна.
— Да, намерихме три мъртви гарвана-демони. Дарий трябва да ги е свалил от небето.
Монахинята понижи тон и зашепна.
— Какво направихте с мъртвите същества?
— Изхвърлихме ги в кофите за боклук зад манастира, както Стиви Рей нареди. Навън е страхотно студено. Те няма да се разложат. Всичко е заледено и боклуджийските камиони няма да дойдат скоро. Решихме да ги оставим там, докато измислим какво да правим е тях.
— Олеле! Лицето на сестра Мери Анджела пребледня. — Изхвърлили сте ги в кофите за боклук?
— Не съм ви казвала да ги оставяте там! — извика Стиви Рей.
— Тихо! рече Крамиша и телевизионните зрители ни изгледаха укорително.
Сестра Мери Анджела ни направи знак да я последваме и петимата бързо се изнизахме от мазето, качихме се по стълбите и отидохме в коридора на манастира.
— Далас, не мога да повярвам, че сте ги изхвърлили в кофите за боклук! — нападна го Стиви Рей веднага щом се отдалечихме от другите, за да не ни чуят.
— Какво очакваше да направим с тях? Да им изкопаем гроб и да се помолим за душите им? — попита Далас и сетне погледна сестра Мери Анджела. — Извинявай, сестро, не исках да богохулствам. Родителите ми са католици.
— Убедена съм, че не искаше да обидиш никого, синко — с треперещ глас отвърна монахинята. — Труповете… не помислих за труповете.
— Не се тревожи за това, сестро. — Хийт непохватно я потупа по рамото. — Не е нужно да се занимаваш с тях. Разбирам чувствата ти. Всичко това — крилатият тип, Неферет, гарваните-демони — е трудно за…
— Те не може да останат в проклетите кофи за боклук — прекъсна го Стиви Рей. — Не е редно.
— Защо? — спокойно попитах аз. Мълчах дотогава, защото изучавах Стиви Рей и я наблюдавах внимателно, докато тя ставаше все по-неспокойна.
Стиви Рей обаче изведнъж посрещна погледа ми безпроблемно.
— Защото не е редно — повтори тя.
— Те бяха отчасти безсмъртни чудовища, които биха направили всичко възможно да ни убият за секунди, ако Калона им беше заповядал напомних й аз.
— Отчасти безсмъртни и отчасти какви? — попита Стиви Рей.
Намръщих се, но Хийт ме изпревари и отговори:
— Отчасти птици.
Не. — Стиви Рей дори не го погледна. Беше се втренчила в мен. — Не са отчасти птици. Това е безсмъртната им част. В кръвта си отчасти са безсмъртни и отчасти човеци. Човеци, Зоуи. Жал ми е за човешката им част и мисля, че заслужават повече, отколкото да бъдат изхвърлени на боклука.
В погледа и гласа й имаше нещо, което… сериозно ме обезпокои. Отговорих с първото нещо, което ми дойде наум.