На мен ми трябва нещо повече от случаен инцидент с кръв, за да изпитам съжаление към някого.
Очите й заблестяха и тялото й трепна, сякаш й бяха зашлевили шамар.
— Мисля, че това е една от разликите между теб и мен.
Изведнъж осъзнах защо Стиви Рей се вълнува за гарваните-демони. По някакъв странен начин тя се идентифицираше с тях. Стиви Рей бе умряла и после „случайно“, както се беше изразила, бе станала нежива без по-голямата част от човечността си. А след това, благодарение на друг „случаен инцидент“, Стиви Рей си бе възвърнала човечността. Погледнато по този начин, предполагам, че тя ги съжаляваше, защото знаеше какво е да си отчасти чудовище и отчасти човек.
— Хей — тихо казах аз и изпитах желание двете да сме в училището и да разговаряме непринудено като преди. — Има голяма разлика между объркал се случаен инцидент, който ражда нещо, и нещо ужасно, което се случва, след като някой се роди. От една страна, ти си такъв, какъвто си създаден, но, от друга, нещо се е опитало да те промени в друго… което не си.
— Ъ… какво? — попита Хийт.
— Зоуи се опитва да каже, че разбира защо Стиви Рей съчувства на мъртвите гарван и-демон и, въпреки че няма нищо общо с тях обясни сестра Мери Анджела. — Ие права. Те са същества на мрака и макар че аз също се смущавам от смъртта, разбирам защо е трябвало да умрат.
Стиви Рей отмести очи от мен.
— И двете грешите. Аз не мисля така, но повече не искам да говорим за това. — Тя бързо тръгна по коридора.
— Стиви Рей? — извиках аз.
Тя се обърна, но не ме погледна.
Ще намеря Ерик и ще проверя дали наистина всичко е наред навън, а после ще го изпратя вътре. По-късно ще говорим. Стиви Рей се завъртя и изчезна през врата, която предположих, че води навън, като я тръшна след себе си.
— Тя обикновено не се държи така — отбеляза Далас.
— Ще се моля за нея — прошепна сестра Мери Анджела.
Не се тревожи — успокои я Хийт. — Стиви Рей скоро ще
се върне. Слънцето ще изгрее всеки момент.
Избърсах лицето си. Трябваше да последвам Стиви Рей, да я притисна и да я накарам да ми каже какво става, но не исках да се справям с още един проблем едновременно. Не се бях преборила дори с паметта си за Ая. Чувствах, че се е загнездила в съзнанието ми като гузна тайна.
— Зоуи, добре ли си? Изглежда, имаш нужда от сън. Всички се нуждаем от сън. — Хийт се прозя.
Примигах и му се усмихнах уморено.
— Да, вярно е. Ще си легна, но първо искам набързо да проверя как е Старк.
— Много набързо — обади се сестра Мери Анджела.
Кимнах и без да поглеждам Хийт, рекох:
— Добре. Ще се видим след около осем часа.
— Лека нощ, дете. — Монахинята ме прегърна и прошепна: — И нека Дева Мария те благослови и бди над теб.
— Благодаря, сестро — отвърнах аз и я притиснах до себе си.
Пуснах я и Хийт ме изненада, като хвана ръката ми. Погледнах го учудено.
— Ще те изпратя до стаята на Старк.
Не можех да направя нищо, затова повдигнах рамене и двамата тръгнахме по коридора, хванати за ръка. Не разговаряхме, само вървяхме. Ръката му беше топла и позната и аз с лекота крачех до него. Тъкмо започвах да се отпускам, когато той се прокашля.
— Хей, искам да ти се извиня за глупостите между Ерик и мен, когато бяхме навън. Беше тъпо. Не трябваше да му позволявам да ме ядоса.
— Прав си, не трябваше, но понякога той може да бъде много досаден — отговорих аз.
Хийт се ухили.
— Да, и още как. Скоро ще го зарежеш, нали?
— Хийт, няма да говоря за Ерик с теб.
Усмивката му стана още по-широка и аз завъртях очи.
— Няма да ме заблудиш. Познавам те твърде добре. Ти не си падаш по момчета, които обичат да те командват.
— Млъкни и върви — скастрих го аз, но стиснах ръката му и той ми отвърна със същото. Хийт беше прав… наистина не харесвах момчета, които обичат да ме командват, и той ме познаваше много, много добре.
Стигнахме до завой в коридора. Пред нас имаше хубав прозорец със стъклопис в ниша и уютна скамейка, идеална за четене. На перваза стоеше красива порцеланова статуя на Дева Мария, а от двете й страни горяха няколко обредни свещи. Хийт и аз спряхме до прозореца.
— Много е красиво — промълвих аз.
— Да. Никога не съм обръщал голямо внимание на Дева Мария, но статуите й, осветени от свещи, изглеждат страхотно. Мислиш ли, че монахинята е права? Възможно ли е Дева Мария да е Никс и Никс да е Дева Мария?
— Нямам представа.
— Никс не ти ли говори?
— Разбира се, но не сме обсъждали темата за майката на Иисус.