Дарий поклати глава.
— Не. Обвързването променя само човешката кръв.
— Тогава кръвта ми е добра за Старк?
— Да, твоята кръв определено ще му помогне да оздравее и той го знае. Затова си правя труда да ти обяснявам всичко това продължи той, сякаш аз не изпадах в емоционална криза пред очите му. — И трябва също да знаеш, че Старк отказва да пие от теб.
— Какво? Отказва да пие от мен? — Е, добре, преди секунда се тревожех какво ще стане, ако Старк ме ухапе, но това не означаваше, че исках да ме отхвърли!
— Той знае, че ти наскоро се излекува от нападение на гарван-демон. Съществото едва не те уби, Зоуи. Старк не иска да вземе от теб нещо, което ще отслаби силите ти. Ако пие от теб, той не само ще погълне кръвта ти, но и ще вземе енергия и дух от теб. Прибави към това и че никой от нас не знае къде отидоха Калона и Неферет, и това означава, че нямаме представа кога може отново да се изправиш пред
тях. Одобрявам решението му да не пие от теб. Ти трябва да имаш сили.
— Както и моят воин възразих аз.
Дарий въздъхна и бавно кимна.
— Съгласен съм, но той може да бъде заменен, а ти не.
— Старк не може да бъде заменен! — изтърсих аз.
— Не искам да прозвуча безчувствено, но трябва да бъдеш мъдра… във всичките си решения.
— Старк не може да бъде заменен — инатливо повторих аз.
— Както желаеш, Жрице. — Дарий се поклони леко и после изведнъж смени темата. — А сега, след като разбра последиците от клетвата на воина, бих искал разрешение и аз да положа клетва официално.
Преглътнах с усилие.
— Харесвам те, Дарий, и ти се грижиш много добре за мен, но бих се почувствала неудобно, ако двама души положат клетва да ми служат. Не ми трябваха нови проблеми с момчета.
Той се усмихна и поклати глава:
— Не ме разбра. Ще бъда с теб и ще предвождам воините, които ще те пазят, но ще дам клетвата си на воин на Афродита… Затова искам твоето разрешение.
— Искаш да се Обвържеш с Афродита?
Да. Знам, че е необичайно вампир воин да положи клетва за вярност към човек, но Афродита не е обикновен човек.
— И още как — измърморих аз, но той продължи, сякаш не бях казала нищо.
— Всъщност тя е пророчица и това я нарежда в същата категория като Висша жрица на Никс.
— Фактът, че Афродита е обвързана със Стиви Рей, няма ли да попречи на връзката ти на воин?
Дарий повдигна рамене.
— Ще видим. Готов съм да рискувам.
— Обичаш я, нали?
Той ме погледна в очите, без да трепне, и се усмихна сърдечно.
— Да.
— Тя умее да създава големи неприятности.
— Афродита е неповторима — възрази Дарий. — И се нуждае от закрилата ми, особено в предстоящите дни.
— Да, тук си прав. Е, добре, имаш разрешението ми, но не казвай, че не съм те предупредила.
— Не бих си го и помислил. Благодаря, Жрице. Моля те, не й казвай. Искам да й направя предложението насаме.
Устните ми са запечатани. — Изпълних малка пантомима, като заключих устата си и после хвърлих ключа.
— Тогава ти пожелавам лека нощ. — Дарий допря юмрук до сърцето си, поклони се и тръгна.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Зоуи
Останах сама в коридора и се опитах да подредя обърканите си мисли.
Брей! Дарий щеше да помоли Афродита да приеме клетвата му на воин. Господи. Вампир воин и човешка пророчица на богинята. Страхотна комбинация. Кой знае?
Също така странно беше, че Старк може да усеща чувствата ми, ако са достатъчно силни. Да, имах едно силно чувство, което щеше да бъде неудобно. И после осъзнах, че всичките ми чувства са силни, и се опитах да потисна емоциите, които ме стресираха и които той вероятно долавяше. Несъмнено щях да се побъркам. Сподавих въздишката си и тихо отворих вратата. Стаята беше осветена само от една голяма молитвена свещ със странни религиозни изображения, каквито продават в бакалиите. Тази не беше толкова странна. Беше розова, имаше хубава картинка на Дева Мария и миришеше на рози.
Приближих се на пръсти до леглото на Старк.
Той не изглеждаше добре, но и не беше толкова блед и ужасяващ като преди малко. Вероятно спеше… или поне очите му бяха затворени и дишането му беше равномерно. Изглеждаше отпуснат. Нямаше риза и чаршафът беше пъхнат под мишниците му, затова видях края на огромната бяла превръзка на гърдите му. Спомних си колко страшна е раната му от изгаряне и се запитах дали въпреки възможните последици, да не срежа ръката си, както Хийт бе направил за мен, и да я допра до устата му. Старк сигурно щеше да всмукне кръвта ми машинално и без да разсъждава, да погълне онова, което му беше необходимо, за да оздравее. Но нямаше ли да се ядоса, когато разбереше какво съм направила? Може би. Знаех, че Хийт и Ерик биха се ядосали.