Гласът му беше плътен и прелъстителен… Беше уцелил идеалния тон за гадже. Но преди Ерик да се приближи до мен и да си помисли, че може да надникне в деколтето ми, аз вдигнах ръка да го спра.
— Не сега. Искам да поспя, Ерик.
Той присви очи,
— Е, как е Старк?
— Ранен е сериозно, но Дарий каза, че ще се оправи — предпазливо отговорих аз. Държането на Ерик ме караше да заема отбранителна позиция.
— Ти дойде от неговата стая, нали?
— Да.
Видимо разочарован, той прокара пръсти през гъстата си черна коса.
— Това е прекадено.
Кое?
Ерик разпери ръце в заучен театрален жест.
— Всичките тези други момчета! Трябва да се примиря с Хийт, защото ти е консорт, и точно когато се опитвам да свикна с това, се появява друг… Старк. — Ерик произнесе името с подигравателна усмивка.
— Ерик, аз…
— Да, той се е заклел да бъде твой воин — прекъсна ме той. — Знам какво означава това! Той винаги ще бъде с теб.
Ерик… — Отново се помъчих да вметна нещо, но той продължи да ме залива с поток от думи.
— Затова ще трябва да се примиря и с него. И сякаш това не е достатъчно, но и, изглежда, между теб и Калона също има нещо! Всички видяха как той те гледа. — Ерик се изсмя подигравателно. — Напомня ми за Блейк.
— Престани. — Изрекох думата тихо, но гневът и раздразнението, които се натрупваха в мен, се взривиха при ироничното споменаване на Калона и духът, който наскоро бях призовала, я изпълни с такава сила, че Ерик отвори широко очи и отстъпи назад. — Да приключваме. Не е необходимо да се примиряваш с никакви други момчета, защото отсега нататък ние с теб не сме заедно.
— Хей, аз не…
— Не! Сега е мой ред да говоря. Скъсваме, Ерик. Ти се държиш прекадено арогантно и собственически, а дори и да не бях изтощена и напрегната до полуда… две неща, които очевидно нямат значение за теб… пак нямаше да търпя тъпотиите ти.
— Мислиш, че можеш да си тръгнеш ей така, след всичко, което ме накара да преживея?
— Не. — Усетих, че духът се вие около мен, насочих го в следващите си думи и пристъпих напред, като принудих Ерик да се дръпне още по-назад. — Не мисля нищо. Знам какво ще стане. А сега се махай, преди да направя нещо, за което ще съжалявам и след петдесет години. — Нарочно блъснах силно със силата на природната стихия, която течеше в мен, и Ерик залитна и се олюля.
Лицето му стана бяло като тебешир.
Какво е станало с теб, по дяволите? Ти беше толкова мила, а сега си… изрод! И ми писна да ми изневеряваш с всеки, който има член в гащите. Трябва да бъдеш със Старк, Хийт и Калона! Напълно ги заслужаваш! — Той разярено мина покрай мен и трясна вратата на стълбището.
Също толкова ядосана, аз се отправих към стая номер тринайсет и отворих вратата.
И Афродита едва не падна по очи.
— Опа — рече тя и прокара пръсти през перфектните си коси. — Аз…
Подслушваше грандиозната финална сцена на скъсването между мен и Ерик? — довърших изречението вместо нея.
Да, това правех. И може ли само да отбележа, че не те обвинявам? Той е пълен тъпак. Освен това ти не му изневеряваш с всеки, който има член в гащите. Например Дарий ти е само приятел. Деймиън и Джак също… Е, те може би не се броят, защото са обратни. Но преувеличението беше абсурдно.
— Не ме караш да се чувствам по-добре. — Отпуснах се на леглото, което не беше измачкано и очевидно току-що оправено.
— Съжалявам. Не ме бива много да карам хората да се чувстват по-добре.
— Е, чу ли всичко?
— Да.
Дори за Калона?
— Да, и пак ще кажа, че Ерик е тъпак. Преди да ме прекъснеш, щях да добавя, че беше много грозно от негова страна да спомене за Калона. Ерик има достатъчно доказателства за глупавата си ревнива несигурност в лицето на Хийт и Старк. Не беше необходимо да споменава и за крилатия тип.
— Не го обичам.
— Не, разбира се. Ти надрасна Ерик. А сега, предлагам да поспиш. Неприятно ми е да ти го кажа, но изглеждаш ужасно.
Благодаря, Афродита. В момента ми помагаш да чуя, че изглеждам ужасно, както се и чувствам — иронично подхвърлих аз и пренебрегнах факта, че когато казах, че не го обичам, имах предвид Калона, а не Ерик.
— Обаждай ми се по всяко време. Тук съм да помагам.
Замислих се за язвителен отговор, когато забелязах как
е облечена Афродита и неочаквано прихнах да се смея. Афродита, кралицата на модата, беше издокарана в дълга до петите бяла памучна нощница със закопчана якичка. Сякаш беше станала член на сектата „Амиш“, които обичаха семплото облекло.