— Какво е това неотразимо нещо, което си облякла?
— Не обвинявай мен. Това е представата на пингвините за нощно облекло. Е, донякъде ги разбирам. Те полагат глупави клетви за целомъдрие и щом си легнат облечени така, клетвата практически е излишна. Изглеждам почти непривлекателна.
— Почти? — изкикотих се аз.
— Да, умнице, почти. И преди да започнеш да злорадстваш твърде много, погледни ей там. Онова нещо, сгънато в края на леглото, не е допълнителен чаршаф, а маркова монашеска нощница.
— Е, поне изглежда удобна.
— Удобството е за женчовци и непривлекателни хора.
Афродита презрително се пъхна в леглото, а аз се приближих до малкия умивалник в ъгъла, измих лицето си и разопаковах едната от новите четки за зъби, оставени за нас.
— Хей, може ли да те питам нещо? — подхвърлих колкото можах по-небрежно аз.
— Питай — отвърна Афродита, докато нагласяше възглавниците си.
— Въпросът е сериозен.
— Е, и?
— Искам сериозен отговор.
Добре, както кажеш. Питай пренебрежително повтори тя.
— Ти беше споменала, че Ерик се държи прекалено собственически.
— Това не е въпрос.
Вдигнах вежди. Афродита ме видя в огледалото и въздъхна.
— Е, добре, Ерик е лепка пета степен.
— Какво?
— Лепка. Пета степен. Супер неготин.
— Афродита, на какъв език говориш?
— На тийнейджърски. Характерен за висшето общество, И ти можеш да го говориш с малко повече въображение и няколко истински псувни.
Бог да ми е на помощ — измърморих аз. — И с теб ли се държеше собственически?
— Точно това ти казах.
— А ти ядосваше ли се?
Да, определено. Предимно за това скъсахме.
Изстисках паста за зъби върху четката.
— Ядосвала си се. Ти и Ерик скъсахте, но ти продължи… — Прехапах устни за секунда и после опитах наново. — Видях те с него и…
— О, за Бога! Не можеш ли да го кажеш, без да се изчервиш? Видя ме да коленича пред него?
— Ами… да — смотолевих аз.
И това не е въпрос.
— Добре. Ето го въпроса. Ти си скъсала с Ерик, защото той се държи собственически и властно, но въпреки това се опитваше да бъдеш с него толкова много, че дори правеше онова нещо. Не разбирам защо — изтърсих аз и пъхнах четката в устата си.
Наблюдавах отражението й в огледалото и видях, че лицето й поруменя. Афродита отметна назад косите си, прокашля се и ме погледна.
— Не желаех Ерик, а исках контрол.
— Какво?
Нещата с мен бяха започнали да се променят в училище още преди ти да се появиш.
Изплюх пяната и изплакнах устата си.
— Какви неща?
— Знаех, че с Неферет нещо не е наред. Това ме измъчваше и беше странно.
Избърсах се и се приближих до леглото. Изхлузих обувките си, съблякох си дрехите и облякох меката топла памучна нощница. Легнах в леглото като извинение да мълча, докаго се опитвах да измисля как да изразя с думи мислите, които се въртяха в главата ми. Но и без да казвам нещо, Афродита продължи; ’
— Нали знаеш, че пазех виденията си в тайна от Неферет?
Кимнах:
— И човеци умряха заради това.
— Да, права си. Умряха. Но на Неферет не й пукаше. Тогава започнах да се чувствам странно и животът ми да се разпада. Не го исках. Исках да бъда властната кучка, която един ден ще стане Висша жрица и, за предпочитане, да управлявам света. Тогава можех да кажа на майка си да върви по дяволите… и може би да стана толкова могъща, че да я уплаша до смърт, както заслужава. — Афродита въздъхна дълбоко. — Но не стана така.
— Вместо това ти послуша Никс.
— Първо направих всичко възможно да остана кралица на кралството на кучките и тъй като бях най-знойното маце в училище, Ерик беше част от замисъла ми, макар че е тъпак и се държи собственически.
Има логика.
Афродита се поколеба и сетне добави:
— Гади ми се, като си спомня.
— Имаш предвид… да го правиш с Ерик?
Тя изкриви устни, поклати глава и се изсмя.
— Боже, колко си добродетелна! Не. Да го правя с Ерик всъщност съвсем не беше лошо. Гади ми се, като си спомня как криех за виденията си и се излагах пред Никс.
— Е, напоследък се представи много добре пред Никс. И не съм целомъдрена.
Афродита изсумтя.
Наистина си непривлекателна, когато правиш така — отбелязах аз.
Никога не съм наистина непривлекателна. Приключи ли с въпросите си, които всъщност не са въпроси?
— Да.
— Хубаво. Сега е мой ред. Разговаря ли със Стиви Рей насаме?