— Какво се е случило, Афродита? — Дарий забърза към нея, облече тениска върху великолепните си гърди и нахлузи обувки.
Както обикновено той разбра какво става и реагира преди останалите да се усетят. Това беше още една причина Афродита да си пада по него.
— Всичко е наред, но Зоуи спи със Старк. В нашата стая. Не искам да стоя там. Затова си разменяме съквартирантите.
— Зоуи добре ли е? попита Деймиън.
— Мисля, че сега вече е добре отвърна Афродита.
— Смятам, че на Старк едва ли му се правят… разни неща — деликатно отбеляза Джак. Беше сънен, а косата му беше разрошена и очите подпухнали.
Афродита си помисли, че той прилича на кученце повече от всякога и е много сладък. Разбира се, тя би предпочела да изтръгне езика си, отколкото да го каже на глас.
— Той успя да се изкачи до стаята ни, която е на последния етаж, затова мисля, че се оправя,
— О. на Ерик това никак няма да му хареса — щастливо подметна Джак. — Утре ще има сериозна драма между гаджета.
— Гаджетата намаляха. Зоуи скъса с Ерик.
Сериозно? — не повярва Деймиън.
— Да, крайно време беше. Властният егоист трябваше да си ходи — заяви Афродита.
И Зоуи наистина ли е добре? — отново попита Деймиън.
На Афродита не й хареса прекадено проницателният му поглед. Тя нямаше абсолютно никакво намерение да им казва, че Калона е нахлул в съня на Зоуи и затова Старк спи при нея. Нямаше да говори и за видението си… нещо, за което с удоволствие би обвинила Зоуи, когато Деймиън се ядосаше, че не е споменала за това. И за да обезкуражи и подразни любопитното хлапе, Афродита повдигна едната си съвършена вежда и му се усмихна загадъчно и подигравателно.
Ти пък кой си? Обратната й майка?
Както Афродита предполагаше, Деймиън мигновено се вбеси.
— Не! Аз съм й приятел.
— Моля те. Всички го знаем. Зоуи е добре. Господи, остави я да диша спокойно.
Деймиън се намръщи.
— Тревожа се за нея, това е всичко.
— Къде е Хийт? Той знае ли, че тя е скъсала с Ерик и спи със Старк! — Джак завърши изречението с драматичен шепот.
Афродита завъртя очи.
— Изобщо не ми пука къде е Хийт и освен ако не се нуждае от закуска, мисля, че и Зоуи не се интересува къде е той. Тя е заета — изговори отчетливо Афродита. Всъщност не искаше да обижда Деймиън и гаджето му Джак, но да ги отреже и да ги накара да млъкнат беше единственият начин Деймиън да не й се бърка в работата. И всеки път имаше успех сто процента. Тя се обърна към Дарий, който стоеше до нея и я наблюдаваше развеселено, но и загрижено. — Готов ли си да тръгваме, красавецо?
Разбира се. — Той погледна Деймиън и Джак, преди да затвори вратата. — Ще се видим след залез слънце.
— Добре! — изчурулика Джак, а Деймиън само изгледа изпитателно Афродита.
Те излязоха в коридора и Афродита направи само две крачки, когато Дарий я хвана за китката и я дръпна да спре. Преди тя да успее да каже нещо, той сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.
— Имала си видение.
Афродита усети, че очите й се напълват със сълзи. Тя беше абсолютно луда по едрото мускулесто момче, което, изглежда, много държеше на нея.
— Да.
— Добре ли си? Бледа си и очите ти са кръвясали.
— Добре съм — отвърна Афродита, макар че дори за нея думите й не прозвучаха убедително.
Дарий я прегърна и тя му позволи да я притисне до себе си, успокоена от силата му.
— Лошо ли беше? Като последния път?
По-лошо. — Завряла лице в гърдите му, Афродита говореше толкова тихо и мило, че би стъписала всеки, който я познава.
— Пак ли видя смъртта на Зоуи?
— Не. Този път беше краят на света, но и Зоуи беше там.
— Ще отидем ли при нея?
— Не. Тя спи със Старк. Калона нахлува в сънищата й, но когато спи с друг, го държи на разстояние.
Добре.
В дъното на коридора се чу шум и Дарий дръпна Афродита в ъгъла и навътре в сенките. Покрай тях мина монахиня, която не ги забеляза.
— Хей, като говорим за сън… Знам, че Зи е Висша жрица, но тя не е единствената, която се нуждае от сън за разхубавяване — прошепна Афродита, когато отново останаха сами в коридора.
Дарий я погледна замислено.
— Права си. Сигурно си изтощена, особено след като си имала видение.
Не говорех само за себе си, господин Мъжественост. Мислех си къде да отидем и ми хрумна гениална идея, ако мога сама да се похваля.