Дарий се усмихна.
— Убеден съм, че това го можеш.
— Разбира се. Спомних си, че ти каза на сестрите пингвини, че не трябва да безпокоим Старк поне осем часа. Той не е в частната си, много тъмна и уютна стая, която е трагично празна. — Афродита се повдигна на пръсти и притисна устни до врата и после до ухото му.
Дарий се засмя и я прегърна.
— Гениална си.
По пътя към освободената стая на Старк Афродита разказа на Дарий за видението си и за съня на Зоуи. Той я слушаше мълчаливо и внимателно и това беше второто нещо, което я привличаше към него.
Първото беше, че Дарий е абсолютно готин, разбира се.
Стаята на Старк беше уютна и тъмна, осветена само от една свещ. Дарий придърпа стол до вратата и подпря дръжката, за да не я отвори някой. След това започна да рови в дрешника в ъгъла на стаята, извади чисти чаршафи и одеяла и оправи леглото, без да каже, че не иска Афродита да спи в завивките на ранен вампир.
Тя го наблюдаваше, докато събуваше ботушите и дънки-те си и измъкваше сутиена си изпод тениската. Замисли се колко странно е чувството, че някой се грижи за нея… някой, който я харесва заради самата нея… и това беше голя-
ма изненада. Момчетата я харесваха, защото беше готина, богата, известна и предизвикателна, или най-често защото беше кучка. Афродита не преставаше да се учудва колко много момчета харесват кучките. Те не я харесваха, защото беше Афродита. Всъщност момчетата не губеха време да разберат какво представлява тя под хубавите коси, дългите крака и държането й. Ала най-големият шок във връзката й с Дарий беше фактът, че още не са правили секс. Разбира се, всички мислеха, че те го правят като зайци, и тя ги оставяше да продължават да си мислят така… дори ги поощряваше. Обаче нямаше чувството, че това е странно. Спяха заедно и дори имаха сериозно разгорещени моменти, но не бяха отишли по-далеч. Афродита се стресна, когато изведнъж прозря какво става между нея и Дарий… Те я караха бавно и се опознаваха. Тя откри, че й харесва да действат бавно и да се опознават с Дарий.
Те се влюбваха!
Коленете й се огънаха от тази ужасяваща за нея мисъл и тя се подпря на стола в ъгъла на стаята и седна. Главата й се замая.
Дарий я погледна учудено.
— Какво правиш чак там?
Ами, седя.
Той наклони глава на една страна.
— Наистина ли си добре? Каза, че във видението си изгоряла заедно с вампирите. Още ли изпитваш въздействието? Бледа си.
— Малко съм жадна и очите ми парят, но иначе съм добре.
Тя продължи да седи на стола, без да стане и да отиде до леглото, и Дарий й се усмихна смутено.
— Не си ли уморена?
Уморена съм.
— Да ти дам ли вода?
— Не! Сама ще си налея. Няма проблем.
Афродита скочи като чудата кукла на пружина и се приближи до умивалника. Тя пълнеше чашата с вода, когато
Дарий изведнъж се озова зад нея и сложи силните си ръце на раменете й. Този път палците му нежно започнаха да масажират схванатите мускули на врата й.
— Ти носиш всичкото си напрежение тук — отбеляза той, докато плъзгаше ръце към раменете й.
Тя изпи водата, но не помръдна. Дарий разтриваше раменете й мълчаливо и докосването му показваше колко много държи на нея. Афродита най-сетне пусна чашата, наведе глава и въздъхна дълбоко и доволно.
— Ръцете ти са вълшебни.
— Бих направил всичко за теб, милейди.
Тя се усмихна, облегна се на ръцете му и се отпусна. Харесваше й, че Дарий се държи с нея така, сякаш е Висша жрица, въпреки че Афродита нямаше Белег и никога нямаше да стане вампир. За него нямаше съмнение, че тя е специална за Никс и е избрана от богинята. Не го беше грижа дали Афродита има белег, или не. Харесваше й, че той…
Боже! Аз го обичам! По дяволите!
Тя рязко вдигна глава и се завъртя толкова бързо, че Дарий се стресна и отстъпи назад.
— Какво има? — попита той.
Обичам те! — изтърси Афродита, а после сложи ръка на устата си, сякаш се опитваше със закъснение да попречи на думите да изскочат оттам.
Воинът се усмихна бавно.
— Радвам се да го чуя. Аз също те обичам.
Очите й започнаха да се изпълват със сълзи и тя замига усилено, блъсна Дарий и мина покрай него.
— Боже! Каква гадост!
Вместо да реагира на изблика й, Дарий остана на мястото си и само я гледаше как се приближава до леглото. Афродита усещаше спокойния му поглед, докато се колебаеше дали да седне, или да легне на леглото. Накрая реши да не прави нито едното, нито другото, защото не й харесваше каква картинка ще представлява в леглото. Вече се чувстваше уязвима и достатъчно разголена, като стоеше там само по тениска и бикини. Тя се обърна с лице към Дарий.