— Какво? — троснато попита Афродита.
Той наклони глава на една страна и ъгълчетата на устните му се извиха в тъжна усмивка. Очите му изглеждаха няколко десетилетия по-стари от останалата част на лицето.
— Родителите ти не могат да обичат, Афродита. Разказвала си ми за тях и мисля, че те не са способни да изпитват това чувство към никого, включително и към теб.
Тя повдигна брадичка и го погледна в очите.
— Кажи ми нещо, което не знам.
— Ти не си като майка си.
Дарий изрече думите нежно, но Афродита имаше чувството, че са ками, които се забиха в сърцето й.
Знам! — Устните й изведнъж станаха студени.
Той бавно тръгна към нея. Движенията му бяха грациозни и изглеждаше силен. Дарий я обичаше? Как? Защо? Не съзнаваше ли каква отвратителна кучка е тя?
— Наистина ли го знаеш? Ти си способна да обичаш, но майка ти не е.
Но способна ли съм да бъда обичана? Афродита искаше да изкрещи въпроса, но не можеше. Пречеше й гордостта, която за нея говореше по-красноречиво от разбирането в очите на Дарий. Вместо да направи онова, което щеше да я накара да се почувства в безопасност, тя зае отбранителна позиция.
— Разбира се, че знам. Но цялата история между нас е абсурдна. Истината е, че ти си вампир, а аз съм човек. Най-много мога да ти бъда консорт, но не мога да бъда дори това, защото вече съм Обвързана с тъпата Стиви Рей… и не мога да се отърва от Обвързването, въпреки че и ти ме ухапа. — Афродита млъкна, като се опитваше да не си спомня нежността, която Дарий бе показал, когато пи от нея, въпреки че за него кръвта й на Обвързана беше замърсена. Тя се опита, макар и безуспешно, да не мисли за удоволствието и спокойствието, които изпитваше в обятията му, при това без да прави секс с него.
— Мисля, че не си права. Ти не си само човек и Обвързването ти със Стиви Рей не влияе върху нас. Приемам го като още едно доказателство колко важна си за Никс. Тя знае, че Стиви Рей се нуждае от теб.
— Но ти не се нуждаеш от мен — огорчено възрази Афродита.
— Нуждая се от теб.
За какво? Ние дори не се чукаме!
— Афродита, защо си причиняваш това? Знаеш, че те желая, но ти и аз сме нещо повече от тела и сладострастие. Ние сме свързани по-силно.
— Не виждам как! Афродита отново беше опасно близо до сълзите и това я ядоса още повече.
Аз виждам. Дарий се приближи до нея, хвана ръката й и коленичи. — Искам да те попитам нещо.
О, Боже! Какво? — Дали той нямаше да направи нещо нелепо, като да я помоли да се омъжи за него?
Дарий сви в юмрук дясната си ръка, сложи я на сърцето си и се вгледа в очите й.
— Афродита, любима пророчице на Никс, моля те да приемеш моята клетва на воин. Заклевам се да те пазя със сърцето, ума, тялото и душата си. Кълна се да принадлежа на теб преди всички други и да бъда твой воин до последния си дъх на този свят и в отвъдния, ако нашата богиня го пожелае. Приемаш ли клетвата ми?
Афродита се изпълни със съкрушителен прилив на радост. Дарий искаше да бъде неин воин! Радостта й обаче беше краткотрайна, когато се замисли за последиците от клетвата му.
— Не може да бъдеш мой воин. Зоуи е твоята Висша жрица. Ако ще полагаш клетва пред някого, трябва да бъде пред нея. Не й беше приятно да изрича тези думи. Още по-неприятна й беше мисълта, че Дарий може да коленичи пред Зоуи.
— Да, Зоуи е моята и твоята Висша жрица, но тя вече има своя воин. Аз бях свидетел на ентусиазма на младия Старк да заеме този пост. Тя няма да се нуждае от друг воин да я пази постоянно. Освен това Зоуи вече ми даде благословията си да положа клетва пред теб.
— Какво?
— Трябваше да обясня на Зоуи какви са намеренията ми.
Тогава това не е импулсивно, а си го обмислил и подготвил?
— Разбира се — усмихна се той. — Искам да те закрилям завинаги.
Афродита поклати глава.
— Не можеш.
Усмивката му помръкна.
— Аз решавам дали да дам клетвата си и това не е пречка. Млад съм, но уменията ми са огромни. Уверявам те, че мога да те закрилям.
— Нямах предвид това! Знам, че си добър… страхотно добър! И точно там е проблемът.
Тя се разплака безмълвно.
— Афродита, не разбирам.
— Защо искаш да положиш клетва пред мен? Аз съм абсолютна кучка!
Усмивката се завърна на устните му.
Ти си неповторима.
Афродита поклати глава.
— Ще ти причиня болка. Аз винаги наранявам всеки, който се сближи с мен.