ТРЕТА ГЛАВА
Зоуи
— Ще се оправи ли? прошепнах аз, за да не събудя Старк, но очевидно не успях, защото затворените му клепачи трепнаха и устните му леко се изкривиха в болезнено подобие на самонадеяната му усмивка.
— Още не съм умрял — рече той.
— Не говоря на теб казах аз с много по-остър тон, откол-кото възнамерявах.
— Не бъди избухлива. Владей се, а-вет-cu а-ге-хут-са — нежно ме упрекна баба Редбърд, докато сестра Мери Анджела, игуменката на бенедиктинските монахини, й помагаше да влезе в лечебницата.
Бабо! Ето те и теб! — възкликнах аз, забързах към нея и помогнах на сестра Мери Анджела да я настани на стола.
— Тя се тревожи за мен. Старк отново беше затворил очи, но устните му все още загатваха за усмивка.
— Знам, ци-та-га-а-с-ха-я, но Зоуи се обучава за Висша жрица и трябва да се научи да контролира чувствата си.
Ци~та-га-а-с-ха-я\ Това би ме накарало да се изсмея на глас, ако баба не изглеждаше толкова бледа и крехка и ако аз не бях толкова притеснена.
— Извинявай, бабо. Знам, че трябва да владея чувствата си, но това е трудно, когато хората, които обичам най-много, все умират! — бързо довърших аз и се наложи да си поема дълбоко дъх, за да се успокоя. — А ти не трябва ли да си в леглото?
— След малко, а-вет-си а-ге-хут-са, след малко.
— Какво означава ци-та-га-а-с-ха-я? — Гласът на Старк беше дрезгав от болка, докато Дарий мажеше с гъст крем изгарянията му, но въпреки раната си, прозвуча весело и изпълнен с любопитство.
— Означава петел — отговори баба.
Очите му блеснаха от смях.
— Всички казват, че си мъдра жена.
— Това обаче не е толкова интересно, колкото онова, което всички говорят за теб, ци-та-га-а-с-ха-я — отвърна баба.
Старк се засмя и после изохка от болка.
— Не мърдай! — заповяда Дарий.
— Сестро, нали каза, че има лекар тук. — Опитах се паниката, която изпитвах, да не прозвучи в гласа ми.
Човешки лекар не може да му помогне — заяви Дарий, преди сестра Мери Анджела да успее да отговори. Той се нуждае от почивка, тишина и…
— Почивката и тишината са хубави неща прекъсна го Старк, — но както вече казах, не съм умрял. — Той погледна в очите Дарий, който вдигна рамене и кимна, сякаш донякъде беше съгласен с по-младия вампир.
Не трябваше да обръщам внимание на репликите, разменени между тях, но търпението ми се беше изчерпало преди часове.
— Е, няма ли да ми кажеш?
Монахинята, която помагаше на Дарий, ме изгледа продължително и студено.
— Може би раненото момче трябва да знае, че саможертвата му не е била напразна.
Грубите думи на монахинята ме стреснаха и накараха да изпитам вина, която заседна в гърлото ми и не ми позволи да отговоря на жената със суровия поглед. Саможертвата, която Старк беше готов да извърши, беше да даде живота си за мен. Преглътнах с усилие. Дали моят живот го заслужаваше? Аз бях само хлапе… Наскоро бях навършила седемнайсет. И непрекъснато обърквах нещата. Бях преродената душа на момиче, създадено да хване в клопка паднал ангел, и това означаваше, че дълбоко в душата си не можех да не го не обичам, макар да знаех, че не трябва… и не мога…
Не. Аз не заслужавах Старк да пожертва живота си за мен.
Знам. — Гласът на Старк не потрепери и изведнъж прозвуча силно и уверено. Примигах, за да прогоня сълзите, и го погледнах в очите. — Само си вършех работата. Аз съм воин. Заклел съм се с цената на живота си да служа на Зоуи Редбърд, Висша жрица и любимка на Никс. Това означава, че работя за нашата богиня. Да бъда съборен на земята и да получа леки изгаряния е нищо, ако съм помогнал на Зоуи да победи лошите.
— Добре го каза, ци-та-га-а-с-ха-я — обади се баба.
— Сестро Емили, освобождавам те от задълженията ти в лечебницата до края на нощта. Моля те, изпрати сестра Бианка тук да те замести. Мисля, че трябва да прекараш известно време в тих размисъл над Лука 6:37 — рече сестра Мери Анджела.
— Както желаеш, сестро — отвърна смутено монахинята и бързо излезе от стаята.
— Лука 6:37? Какво е това? — попитах аз.
— „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени.“ — отговори баба и се усмихна на сестра Мери Анджела.
В същия миг Деймиън тихо почука на открехнатата врата.
— Може ли да влезем? Някой трябва да види Старк. — Деймиън погледна през рамо и направи знак „стой там“ на някого зад него. В отговор се чу тихо „Джаф!“, което ми подсказа, че онзи някой е куче.