Репхайм погледна протегнатата й ръка и после лицето й и бавно стисна пръстите й в традиционния вампирски поздрав.
— Дължа ти живота си, Жрице.
Стиви Рей усети, че лицето й пламна.
— Наричай ме Стиви Рей. В момента не се чувствам жрица.
Той се поклони.
— Тогава дължа живота си на теб, Стиви Рей.
Вземи правилното решение и ще ми върнеш услугата. Добра среща, добра раздяла и добра нова среща, Репхайм.
Тя се опита да се отскубне от него, но той не я пусна.
— Всичките ли твои съюзници са като теб?
Стиви Рей се усмихна.
— Не, аз съм по-странна от повечето. Аз съм първият червен вампир и понякога си мисля, че съм експеримент.
— А аз съм първият от децата на баща ми.
Въпреки че Репхайм я гледаше в очите, тя не можа да разгадае изражението му. В сумрака в тунела Стиви Рей видя само човешката форма на очите му и неземния им червен блясък… същия, който обсебваше сънищата й и понякога завладяваше зрението й, обагряйки всичко в алено, гняв и мрак. Тя поклати глава.
— Трудно е да си пръв.
Той кимна, най-сетне пусна ръката й и без да пророни нито дума повече, се обърна и закуца в тъмнината.
Стиви Рей преброи до сто и вдигна ръце.
— Земя, отново се нуждая от теб. — Природната стихия мигновено реагира и тунелът се изпълни с уханията на пролетна ливада. Стиви Рей вдъхна дълбоко аромата и продължи: — Срути тавана. Запълни тази част на тунела. Затвори дупката, която направи за мен, запуши я и отново я направи солидна, за да не може никой да мине оттук.
Тя се дръпна назад, когато пръстта пред нея се раздвижи и после се посипа надолу, подреди се и се втвърди, докато се превърна в плътна земя.
— Стиви Рей, какво правиш, по дяволите?
Тя се завъртя и притисна ръка до сърцето си.
— Далас! Уплаши ме до смърт! Ще получа сърдечен удар.
— Извинявай. Трудно е да се промъкна незабелязано до теб. Мислех, че усещаш присъствието ми.
С разтуптяно сърце Стиви Рей се вгледа изпитателно в лицето му и се опита да разбере дали Далас знае, че не е била сама, но той не изглеждаше подозрителен, ядосан или измамен, а само любопитен и малко тъжен. Следващите му думи засилиха убеждението й, че не е бил там достатъчно дълго, за да види Pen хай м.
— Ти затвори тунела, за да не могат останалите да стигнат до манастира, нали?
Стиви Рей кимна и се помъчи да не покаже вълната на облекчение в гласа си.
— Да, реших, че няма да е разумно да им предоставя лесен достъп до монахините.
Иначе за тях това би било нещо като шведска маса. — В очите му блесна дяволито пламъче.
— Не бъди груб — рече тя, но не можа да не се усмихне. Далас беше голям сладур. Той не само че й беше неофициално гадже, но беше и гениален във всичко, свързано с електричеството, водопроводните инсталации и каквото можеше да се намери в депото.
Далас също се ухили, приближи се до нея и подръпна кичур от русите й къдрици.
— Не съм груб, а гледам реално на нещата. И не ми казвай, че поне не си мислила колко лесно би било да изядеш някоя монахиня.
— Далас! — Стиви Рей присви очи, искрено стъписана от думите му. — По дяволите, и през ум не ми е минавало да изям монахиня! Това дори не звучи редно. И както вече съм ти казвала, не е разумно да мислиш да ядеш хора. Не е хубаво за теб.
— Хей, успокой се, сладурче. Само те дразня. — Той погледна към стената от пръст зад нея. — Е, как ще обясниш това на Зоуи и останалите?
— Ще им кажа истината. Вероятно трябваше да го сторя по-рано.
— Мислех, че искаш да мълчиш за останалите новаци, за-щото те може да се вразумят и да бъдат повече като нас.
— Да, изглежда, малко се обърках какво решение да взема.
— Е, добре, от теб зависи. Ти си нашата Висша жрица. Кажи на Зоуи и другите каквото искаш. Всъщност може да го направиш веднага. Зоуи свиква съвещание в столовата. Излязох да те търся, за да ти кажа.
— Как разбра къде да ме намериш?
Далас се усмихна отново и сложи ръка на раменете й.
— Знам, сладурче. Не беше много трудно да се досетя, че си в тунела, при земята си.
Двамата тръгнаха. Стиви Рей уви ръка около кръста му и си позволи да се облегне на него, радостна, че усеща до себе си нормално момче. Изпита облекчение, че светът й отново е станал такъв, какъвто смяташе за правилен. Щеше да избие Репхайм от главата си. Беше помогнала на ранено същество, това беше всичко. Той беше тежко ранен гарван-демон. Какви поразии можеше да направи?