— Познаваш ме, а? — Тя блъсна Далас с хълбок.
Той се притисна до нея.
— Не толкова добре, колкото ми се иска, сладурче.
Стиви Рей се изкикоти, без да обръща внимание на факта, че той полага маниакални усилия да се държи непринудено, а от кожата й все още се разнася мрачният мирис на Репхайм.
ОСЕММНАЙСЕТА ГЛАВА
Зоуи
В един от онези вълшебни, мъгливи мигове между съня и събуждането той ме притисна до себе си. Беше толкова едър, силен и твърд, че контрастът между физическото му присъствие и нежния, приятен дъх, галещ шията ми наред с целувките му, ме накара да потреперя.
Още не исках да се разсънвам, но въздъхнах щастливо и се протегнах. Той уви ръце около мен. Харесваше ми да бъда близо до него. Помислих си колко се радвам, че Старк е мой воин, и сънено промълвих:
— Сигурно наистина се чувстваш по-добре.
Докосването му стана още по-секси и не толкова нежно.
Отново потреперих.
И после замаяното ми съзнание регистрира едновременно две неща — не треперех само защото онова, което той правеше, ми беше приятно, но и защото допирът му беше студен. И второ, тялото, притиснало се до мен, беше твърде едро, за да е на Старк.
— Виждаш ли как душата ти копнее за мен? прошепна той. — Ти ще дойдеш при мен. Съдбата ти е такава, а моята е да те чакам.
Поех си дълбоко дъх, разсъних се напълно и седнах в леглото.
Бях сама.
Успокой се… Успокой се… Успокой се… Калона не е тук… Всичко е наред… Беше само сън…
Без да разсъждавам, аз машинално започнах да контролирам дишането си, което определено работеше на пълни обороти. Старк не беше в стаята и последното, което исках, беше да хукне към мен, защото вероятно усещаше колко съм паникьосана, когато всъщност не ме застрашаваше реална опасност. Може и да не бях сигурна за някои неща, но бях убедена в едно — не исках Старк да мисли, че постоянно трябва да бъде до мен. Да, аз бях луда по него и се радвах, че имаме връзка, но това не означаваше, че искам Старк да смята, че не мога да живея без него. Той беше мой воин, а не бавачка или преследвач и ако започнеше да мисли, че трябва да ме наблюдава постоянно… да ме гледа, докато спя… Сподавих ужасения си вик.
Вратата на малката баня, която моята стая делеше със стаята за гости в съседство, се отвори и Старк влезе. Погледът му веднага се насочи към мен. Беше по дънки и черна тениска с емблемата на благотворителната католическа организация „Улични котки“ и бършеше с хавлия мократа си коса. Предполагам, че сигурно се бях успокоила и премахнала паникьосаното изражение от лицето си, защото щом ме видя да седя в леглото сама и без да съм в опасност, разтревоженото му лице се промени и се усмихна.
— Хей, събудила си се. Така си и помислих. Добре ли си?
— Да, чувствам се чудесно — побързах да отговоря аз. — Едва не паднах от леглото и се събудих. Стреснах се.
Усмивката му стана самонадеяна.
— Вероятно си се мятала, докато си търсила мен и страхотното ми тяло и затова едва не си паднала от леглото.
Повдигнах озадачено едната си вежда.
— Убедена съм, че не беше това. — Тялото му наистина беше страхотно, но нямаше да му позволя да си мисли, че лигите ми текат по него. Огледах го и осъзнах, че Старк наистина изглежда добре… нещо повече от сладък и готин. Лицето му не беше толкова бледо и се държеше много по-стабилно на краката си. — Изглеждаш по-добре.
И се чувствам по-добре. Дарий беше прав… Оздравявам бързо. Осемте часа сън и трите пликчета кръв, които докопах, докато ти още хъркаше, ме накараха да се почувствам много по-добре. — Той се приближи до леглото, наведе се и нежно ме целуна. — Прибави към това и мисълта, че мога да те пазя от кошмарите с Калона и смело мога да твърдя, че съм готов да се изправя пред всичко.
— Не хъркам — възразих аз, въздъхнах и увих ръце около кръста му. Притиснах се до него и се оставих силата на физическото му присъствие да прогони остатъка от кошмара с Калона. — Радвам се, че се чувстваш по-добре.
Трябваше ли да му кажа, че Калона пак се е промъкнал в съня ми, въпреки че Старк беше наблизо и съсредоточен да ме пази? Може би. Вероятно ако му бях казала, това щеше да промени нещата, които се случиха по-късно. Тогава обаче си мислех само как да не наруша позитивната енергия, която Старк излъчваше, и затова се отпуснах в обятията му, докато си спомних, че не съм се измила, нито сресала. Прокарах пръсти през разрошените си коси и извърнах лице, за да не го задуша с противния си дъх, а после се отскубнах от прегръдките му и забързах към банята.