— Здравейте. Умирам от глад! — съобщи той и засия с голямата си лъчезарна усмивка на кинозвезда, която по-рано толкова много харесвах.
С периферното си зрение забелязах, че Хийт и Старк зяпат Ерик и пиявицата Венера, и си спомних, че не бях казала на другите си гаджета, че съм зарязала Ерик. Потиснах въздишката си на раздразнение и вместо да го пренебрегна с ледено отношение, както ми се искаше, лепнах на лицето си престорена усмивка и засиях.
— Здравейте, Ерик, Венера. Е, щом сте гладни, дошли сте където трябва. Всичко тук ухае превъзходно.
Усмивката на Ерик помръкна за миг, но актьорското му майсторство напълно отговаряше на задачата да изглежда така, сякаш си е намерил ново гадже петнайсет секунди, след като сме скъсали.
— Здравей, Зоуи. Не те видях. Както обикновено, ти си заобиколена от момчета. По дяволите, те постоянно се тълпят около теб. — Той се усмихна иронично и мина покрай мен, като блъсна с рамо Старк.
— Ако изстрелям стрела с лъка си и си помисля за някой задник, ще се учудиш ли, ако уцеля Ерик? — попита ме Старк с приятен, безразличен тон.
— Аз няма да се учудя — каза Хийт.
— Момчета, от личен опит ви уверявам, че Ерик има чудесен задник — обади се Венера и тръгна след Ерик към трапезарията.
— Хей, Венера, искам да ти кажа нещо — рече Афродита.
ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Зоуи
Венера се поколеба и погледна през рамо бившата си съквартирантка, Афродита й отправи най-добрата си подигравателна усмивка на кучка и каза:
— Всичко се връща. Пожелавам ти късмет.
В същия миг забелязах, че всички в трапезарията ни гледат и разговорите са спрели.
Ерик махна властно и Венера незабавно изтърча при него. Хвана го под ръка и притисна гърди до лакътя му. И после из стаята се разнесе шепот, сякаш някой драсна клечка кибрит и го разпали.
Ерик и Зоуи са скъсали\
— Ерик е с Венера!
— Зоуи и Ерик вече не са заедно]
По дяволите.
Никога не съм го харесвал. — Хийт ме целуна по косите и после ги разроши, сякаш бях двегодишно дете.
— Знаеш, че не обичам да правиш така. Опитах се да пригладя косите си, които и без това бяха твърде пухкави, защото монахините очевидно не вярваха в машите за коса.
И аз никога не съм го харесвал. — Старк хвана ръката ми и я целуна, а сетне погледна Хийт. — Не ми харесва много, че ти и Зоуи сте Обвързани, но нямам проблем с теб.
— И аз нямам нищо против теб, но не ми харесва, че спа със Зи — отвърна Хийт.
— Хей, част от служебната ми характеристика е да я пазя,
това е всичко. ’
— Ще повърна — обади се Афродита. — Между другото, пълни с тестостерон тъпаци, трябва да знаете, че Зи заряза Ерик, а не той нея, както и да се мъчи да го представи той. Не забравяйте, че тя може да го направи и с всеки от вас, ако станете прекадено досадни. — Тя пусна ръката на Дарий, приближи се до мен и ме погледна в очите. — Готова ли си да влезеш вътре и да се изправиш пред досадните тълпи?
— След секунда — отговорих аз и се обърнах към сестра Мери Анджела. — Как е баба?
— Уморена. Боя се, че вчера е преживяла твърде много.
— Добре ли е?
— Ще се оправи.
— Може би трябва да отида при нея и…
Понечих да тръгна, но Афродита ме хвана за китката.
— Баба ти е добре. Убедена съм, че в момента тя предпочита да решиш какво да правим, откодкото да се тревожиш за нея.
— Тревожи се? Кой се тревожи? — Стиви Рей дотича от ъгъла на коридора заедно с Далас. — Здравей, Зи! Тя ме прегърна. — Извинявай, че се държах така. Предполагам, че напоследък и двете сме под голямо напрежение. Прощаваш ли ми? — прошепна тя.
Разбира се — отвърнах аз и се опитах да не сбърча нос, когато я притиснах до себе си. Тя миришеше на мазе и пръст и на още нещо противно, което не можах да позная. Хей, зарязах Ерик и сега той се натиска с Венера пред всички.
— Гадно. Все едно майка ти да забрави рождения ти ден — на висок глас каза Стиви Рей, без да обръща внимание на публиката.
Да, определено е гадно.
— Ще се разправяш ли с него, или ще подвиеш опашка и ще избягаш? — с престорено състрадателна усмивка попита тя.
— Ти как мислиш, Адо Ани? — намеси се Афродита. — Зи не бяга от битки.
— Коя е Адо Ани? — попита Хийт.
— Не знам — отвърна Старк.
— Героиня от мюзикъла „Оклахома“! — каза сестра Мери Анджела и се помъчи да сподави кикота си. — Е, ще закусваме ли? — Монахинята се усмихна и ни поведе към трапезарията.
Въздъхнах. Изпитвах желание да изкрещя и да хукна по коридора в обратната посока.