— Нея плаша, а само съм предпазлива.
Естествено е да очакваме опасности — замислено отбе-ляза Дарий.
Тъй като нямаше нищо лошо в това да бъдем предпазливи, аз отворих уста да се съглася и с двамата, когато Стиви Рей се обърна към Дарий и със студен, монотонен глас каза:
— Фактът, че ти даде клетвата си на воин на нея, не означава, че трябва да се съгласяваш с всичко, което тя каже.
— Какво? — учуди се Старк. — Дал си клетва на Афродита?
Сериозно? — попита Деймиън.
— Брей, страхотно — зарадва се Джак.
Ерик изсумтя от масата зад нас:
— Изненадан съм, че Зоуи ти е позволила и не те е добавила към частната си колекция.
Сериозно ми писна от него и креснах:
— Гори в ада, Ерик!
Зоуи! — хлъцна сестра Мери Анджела.
— Съжалявам — измънках аз.
— Не съжалявай — намеси се Афродита и гневно погледна Стиви Рей. Ад не е лоша дума. Това е място, където някои хора наистина трябва да бъдат изпратени.
Какво? — невинно попита Стиви Рей. — Не искаш ли всички да знаят за теб и Дарий?
— Това е моя работа.
— Както вече отбелязах — мъдро кимна Крамиша, — не е редно да показваш личните си работи публично. — Тя насочи черните си очи към Стиви Рей. — Знам, че обичаш Висшата жрица и не искаш да проявиш неуважение, но мислех, че си по-добре възпитана.
Стиви Рей мигновено придоби разкаян вид.
Права си, Крамиша. Смятах, че това не е нещо кой знае колко важно. Рано или късно всеки щеше да го разбере. — Тя ми се усмихна и повдигна рамене. — Не можеш да скриеш, че имаш воин, положил клетва пред теб. — Стиви Рей се обърна към Афродита. — Извинявай. Не го казах в лош смисъл.
— Извинението ти не ме интересува. Аз не съм Зоуи. Не вярвам машинално на всичко, което казваш.
— Добре, достатъчно! — извиках аз. В думите ми прозвучаха гняв и отчаяние и видях, че няколко хлапета трепнаха. — Слушайте, всички. Трябва да изясним нещо. Не можем да се борим с голямото зло, което иска да сложи край на света, ако се заяждаме един с друг! Стиви Рей и Афродита… приемете най-после, че сте Обвързани, и се научете да не се поставяте в неудобно положение. Съзрях обида в очите на Афродита и шок в изражението на Стиви Рей, но
продължих: Стиви Рей, недей да криеш важни неща от
мен, макар да мислиш, че имаш основателна причина. — Погледнах в очите Ерик, който се беше обърнал към мен, — Ерик, имаме много по-голям проблем от този, че си ядосан, че те зарязах. — Чух, че Старк се изсмя и се завъртях към него. — И ти не си застрахован.
Старк вдигна ръце, сякаш се предаваше:
— Смея се, защото Ерик Велики беше поставен на място.
— Това е глупаво от твоя страна, защото усещаш, че цялата история с теб, Ерик и Хийт наранява чувствата ми.
Самонадеяната му усмивка помръкна.
— Дарий, навън всичко е заледено, но мислиш ли, че ще можеш да караш джипа до Дома на нощта? — попитах аз.
— Да — отвърна воинът.
Кой умее да язди? Мигновено се вдигнаха няколко ръце, сякаш бях гадна учителка и те се страхуваха да не си навлекат неприятности. Шоуни, ти и Ерин ще яздите коня, с който дойдохте тук. — Огледах другите хлапета, които бяха вдигнали ръце. — Джони Бий, ще яздите ли един кон с Крамиша?
— Да — отговори той, а Крамиша кимна и двамата свалиха ръцете си.
— Старк, ти може да яздиш с мен на Персефона — казах аз, без да го поглеждам. — Деймиън, Джак, Шанънкомптън, Венера и… — Втренчих се в чернокосата новачка, чието име не можех да си спомня.
— Софи — колебливо каза Стиви Рей, сякаш се страхуваше, че ще й откъсна главата.
— И Софи. Вие ще се качите при Дарий в джипа. — Погледнах Стиви Рей. — Сигурна ли си, че останалите червени новаци и Ерик ще стигнат благополучно до Дома на нощта?
— Щом това искаш да направя, ще го сторя — отвърна тя.
— Хубаво. Довършете закуската си и да се прибираме у Дома. — Станах и погледнах монахините. — Оценявам помощта ви повече, отколкото мога да го изразя с думи. Докато съм жива, бенедиктинските сестри ще имат Висша жрица приятелка в мое лице. — Обърнах се и тръгнах. Докато минавах покрай Старк, видях, че и той понечи да стане, но улови погледа ми и поклатих глава. Отивам да кажа довиждане на баба… сама.
Забелязах, че това го обиди, но Старк почтително ми отдаде чест и отговори:
— Както желаеш, милейди.
Без да обръщам внимание на тишината, която последва, аз излязох от трапезарията.
* * *
— Е, а-вет-си а-ге-хут-са, успя ли да ядосаш всички? — попита баба, след като изслуша бръщолевенето ми, докато крачех напред-назад покрай леглото й.